Има една стара песен, в която млад мъж се жалва, че се е влюбил в съседс­кото момиче и вече не може да върши никаква работа, само седи до оградата и го гледа.

И с мен за беля се случи също­то. Аз съм близо двайсет години по-голям от Пилето, а на всичкото отгоре съм й кръстник. Когато тя се роди, аз бях вече мъж с мустаци, а когато решиха да я кръщават, бях и женен.

Бракът ми беше прибързан, жена ми роди две деца едно след друго и ме изо­стави под предлог, че още не се е изжи­вяла и налудувала. Децата ми израснаха с Пилето, тя идваше всеки ден у нас – я да покаже новата си блузка, я да поиска хляб, я просто да постои в компания, за­щото нейните родители не са се върнали от работа. Пред очите ми израсна, наля се като плод, гърдите й щръкнаха нагоре. Като почнеха да се боричкат с моите две момичета на леглото, всичко ми беше пред очите – гладкото й коремче, закръг­леното й вирнато дупе. Навярно преди родителите й забелязах кога започна да се окосмява под мишниците и разбрах за първия й мензис. Още тогава, когато ми викаше „чичо“ и ме караше да й показ­вам как да си върже връзките на обувки­те, взеха да ми минават разни нередни мисли през главата.

Когато Лили завърши местното учили­ще и кандидатства в един техникум по изкуствата в другия край на България, направо си отдъхнах – нямаше повече да съблазнява очите и ръцете ми. Но още първото лято когато се върна, разбрах, че отърване няма. Сега вече ми казваше „бате“ и видимо ме гледаше другояче. Усе­тих, че направо ми се тика в ръцете – ид­ваше у нас с невероятни измислици и же­лания: виж каква драскотина имам на коляното си, погледни какъв комар ме е ухапал по гърба, закопчай ми роклята отзад, сложи ми обиците, че сама не мога. За 16-ия си рожден ден поиска да й купя като кръстник луксозно бельо и сама ме заведе до магазина, където го пробва и даже ми го показа в пробната.

Последния път като се видяхме, тя се хвърли на врата ми и взе да ме целува като жена. Краката й се залепиха за мо­ите, гърдите й опряха гърдите ми и усе­тих колко са твърди. Ръката ми сама по­сегна и се пъхна под блузката й на голо. А като докоснах горещата й нежна кожа, направо се побърках. Ако не беше посред бял ден и прозорците не бяха отворени към нейната къща, сигурно щях да я хвърля на спалнята, пък каквото ще да става. Тя усети колко съм възбуден и се отдръпна с въздишка. Според мен тази въздишка беше на съжаление.

Оттогава гледам да не оставаме сами, но това е почти невъзможно – ние сме наистина близки семейства и може да се каже, че живеем в една къща. Очаквам някоя нощ просто да прескочи през про­зореца и да влезе в леглото ми. Какво ще кажа после на майка й и на баща й? А на своите деца? Ужасно ще е. Но толко­ва ми се иска да го направя!

Георги