За съжаление в тази криза те са направо абсурдни. Всеки е затворен в себе си, замислен над сво­ите проблеми и грижи. Може да ви прозвучи прекалено, но според мен в днешно вре­ме приятелство няма. Тази дума е загубила истинското си значение. Сега има само преследване на интереси. И кой е виновен за това? Жи­вотът с неговата суровост и жестокост.

Често чуваме подмятания от по-възрастните за нас, младите, че ни мързи, че чакаме на родителите или бабите и дядовците си да ни хранят. Боже! Та как да си намерим работа? В нашия град има два завода за бяла техника, в които останаха 20 човека, останалите около стотина неотдавна ги съкра­тиха. Има 2-3 заведения, в които хората от персонала са все близки на някой от собствениците.

Завърших преди 2 години, оттогава не съм осигурявана. Работих на полето, двa месеца бях в шивашки цех, понякога се трепех по цял ден и цяла нощ, а накрая ме изгониха, без да видя сто­тинка, камо ли някой да ми плаща осигуровки.

Имам неотложен здра­вословен проблем, но как да се лекувам? Ще ме при­емат ли в болница без сто­тинка в джоба? И какво ми остава? Да чакам болестта да ме погуби. И не съм само аз в това положение. Знае­те ли, приятели, има ужас­но много несправедливост на този свят. Ненавиждам тези, които тънат в лукс, ку­пуват си дрехи и други глезотийки на абсурдни цени. Те не знаят какво е по цял ден да копаеш под горещо­то слънце, и то болна, а ве­черта да чуеш: „Няма да ти платя днес!“ Бих искала поне за един ден да се по­чувствам богата.

И нашите вкъщи се изпокараха, изнервени са до краен предел от безпаричи­ето. И как не? Може ли да се издържа семейство с 300 лева? Не съм им казала за болката си. Горкият татко, ако научи, ще получи удар.

И пак се питам – какво ми остава? Да си тръгна от този свят ли? Може наисти­на на небето всички да жи­веят в мир? Знам само, че ако този абсурд продължи, ще стане още по-лошо.

Kалина

Кризата ни прави дебели!