Здравейте! Искам да споделя с вас един проблем, който със сигурност засяга много хора в нашата страна.

Допреди няколко месе­ца работех в супермаркет като продавач-консултант, но попаднах на лош рабо­тодател. Един ден ме изви­ка и без причина ми каза, че ме съкращава. Попитах го защо, а той ми отгово­ри, че така е решил, защо­то не бил доволен от моя­та работа. Аз се бях трепал по цял ден, но той започна да се заяжда с мен и ме съкрати.

Сега работя земеделие на частно. Принуден съм, защото търсих навсякъде работа, но никъде не успях да намеря. В няколко фир­ми ми бяха обещали да ме вземат за шофьор, ала така и не ми се обадиха. Питах и в други магазини, обаче резултатът беше нулев. От­чаян съм и вече не зная къде да си намеря работа.

Майка ми е с полувисше образование, работеше като учителка по биология и химия, но закриха учили­щето в селото и през пос­ледните пет години е също безработна. Тази година подаде документи навсякъде, където имаше места за учители по нейни­те специалности, но никъ­де не я взеха. И тя е доста разочарована, ядосва се и плаче. В днешно време да си намериш работа е като да търсиш игла в купа сено. Дори и за чистач или общ работник човек не може да се уреди. Тежка­та криза, в която живеем, доведе до огромна безработица. Не ми се мисли как ще я караме в бъдеще, про­блемът постоянно расте, хората се чудят как да по­криват сметките си и как да си купят хляб, а ако трябва и деца да изхран­ват, положението става трагично. Истински късмет е, ако човек получава зап­лата, за да има пари да оцелява.