Според психолози именно опасните илюзии са причина за разрушаването на браковете, нежеланието на жените да създават традиционно семейство, да отглеждат деца
И в този смисъл, най-голяма вреда нанасят… женските любовни романи! Те дават неверни ориентири, предизвикват фалшиви преживявания, заменящи истинските отношения…
Лошите примери
Специалистите твърдят, че причината за напоителното четене на любовни романи е опитът заедно с героините на книгите да се преживеят емоциите, които липсват в реалността. Тоест причината не е в липсата на културен багаж, а в недостига на любов, във вътрешната празнота.
Това, което обикновено се нарича с гръмкото определение любовен роман, е четиво от нисък разред, независимо кой е авторът – мъж или жена. Независимо кой е струпал набързо поредната сълзлива история, в нея задължително присъстват красавица „със стройни крака и гъсти блестящи коси“, преуспял герой, несподелена в началото страст, ревност, вероломни изневери, бели рози, сцени в леглото…
Тя, разбира се, притежава различни достойнства, но никой не ги забелязва, защото е бедна. А нейният възлюбен е богат и дълбоко в душата си – благороден. Той може да е ерген, а може и да е обременен с нелюбима и коварна съпруга, която с всички сили ще противодейства на развитието на отношенията на мъжа й с героинята. Вместо съпруга злодейка може да е налице изоставената любовница. Но ангелският характер и кротостта на душата на нашата Пепеляшка обезателно ще победят. Интригантите ще бъдат наказани, подлостта – разобличена, и влюбените гълъбчета ще се съберат…
Женският роман е история, написана, за да си играе с емоциите и нереализираните мечти на читателките
Колизиите са предсказуеми, езикът е примитивен и безцветен, принцовете са еднакво банални, а героините – сладникаво-положителни или, напротив, демонично черни. На пръв поглед (а и на втори също) те са слабо образовани, меркантилни и бездуховни. Всичките им мечти са за еснафско благополучие. Мечтаят да получат дворец, карета, златни пантофки и красавец с дълги ресници…
И така, героите на любовните романи живеят в богати къщи с прислуга и охрана. Сред тях няма нито един обикновен труженик – със средна заплата и без кола. Такъв принц не би се харесал на читателките!
Веригата на разсъжденията е приблизително следната: с какво ще ме отведе той от моя оскъден живот в „прекрасното далече“? А и с какви пари ще отидем на приказен остров – Бали, Мавриций, Канарите, в края на краищата? А без това за какво щастие би могло да става дума!
Следва външността. Принцът трябва да е приказно красив: висок, с къдри до раменете и холивудска усмивка. А ако е учител от съседното училище, рано или късно ще оплешивее и почти винаги костюмът му виси като на закачалка. Какъв герой ще излезе от него? Принцът е благороден и страстен; готов е да хвърли всичко в краката на дамата. Той трябва да извършва безумства, да изпълнява всичките й капризи. А съседът Иван, разбира се, не е такъв. Той е внимателен и комплексиран и със сигурност неспособен на безумства.
В любовните романи и дума не става за това, че трябва да се готви вечеря на принца и да му се перат чорапите. Всичко това върши невидимата прислуга. А нашите реални мъже като че ли са се наговорили и в един глас настояват жената да се занимава с домакинството и с възпитанието на децата. Скучно и не-романтично!…
Скучната реалност
Какво се получава в живота? Мечтите за любов е невъзможно да се постигнат върховете на духа, защото принца не се сбъдват и съпругът изобщо не прилича на героя любовник. Уморен, смачкан, с бирено коремче, не обсипва любимата с цветя и скъпоценности. И животът изобщо не напомня сюжета на романа, скрит под възглавницата.
Сигурно ви се е случвало да общувате с такива „нещастни“. Тя е около четиридесетте, но все още е във властта на илюзията „всичко е пред мен“: „Ще се разведа с този неудачник, по-добре да живея сама, отколкото така…“. В действителност не иска да бъде сама, очаква принца на бял кон (е, на джип, разбира се). Естествено, той няма да прилича на неудачника инженер, ще има съвсем друг живот, в който не всичко е толкова скучно и обикновено.
Но именно тук се крие опасността
Отказвайки се от обикновения живот, нашата героиня сменя една скука с друга, защото проблемът е в самата нея. Празнотата в душата не й позволява да усети обикновеното човешко щастие и нашата мечтателка избира илюзиите.
Но там, в приказния свят на принцовете, никой не живее истински, с истински чувства. Това е виртуална реалност, където няма място за жени от плът и кръв. Да, ясно е, че е трудно да се обича съседът – той има камара недостатъци. А нима вие, скъпа читателко на романи, нямате? И нима съвместното съжителство не е взаимно търпение и прощаване на слабостите?
Съвременното женско четиво, уви, учи друго
Защото е написано не от жени за жени, а от хора без пол и съвест, които цинично печелят от вярата в чудото, свойствена, меко казано, на плитките натури. Или на психически недоразвитите фантазьори, сублимиращи своята сексуална неудовлетвореност в пошла полупорнографска дъвка…
Преди беше друго
Ще кажете, че дамският роман е почтен жанр, не е нов и заема в световната литература водещо място (да си припомним Мери Шели и Джейн Остин, Жорж Санд и Вирджиния Уулф)…
Но тези жени са си поставяли съвсем друга задача: да научат своите читателки да размишляват, да се борят, да им разкажат за променящия се свят и за необходимостта да търсят своето място в него. Всички героини на Франсоаз Саган, Маргарет Мичъл и Дафне Дюморие са са мислещи, жизнелюбиви, смели личности. Те търсят не принца и топлия дворец, а приложение на своите възможности, самореализация. Ето това е разликата между класическия женски роман и това, което днес се продава на сергиите.
Освен външност на модел и желязна хватка новите героини не могат да предложат нищо друго
Разбира се, в желанието си да се обличаш от скъпи моделиери, да притежаваш уютно имение и разкошна кола, няма нищо престъпно. Но освен мечтите за „най-добрите приятели на жената“ -диамантите, уви никакви бури не вълнуват красивите главици и празните души на героините на дамското четиво, както и техните автори. Умът, добротата, благородството и жертвеността на любовта не присъстват в техния речник.
И ако от всички страни се чуват възгласи: „Но нали такива са вкусовете на съвременните жени!“, ще отговорим: не, такива са представите за нашите вкусове на хората, които формират издателската политика. Печалбата е единственият бог. А със сложни книги, които пробуждат добри чувства, не може да се печели – те просто не се купуват.
Но нали не всички жени искат само да се забавляват, четейки за любовта? Както и не всички губят чувството си за реалност и мечтаят за приказния принц на бял кон, сметка в банката и безгрижни дни, а само онези, на които реалността им е омръзнала безумно, а така и не успяват да я управляват. Затова се стремят да избягат от нея. И го правят. Само че къде? Да, както се казва – накъдето им видят очите, а това е доста опасен маршрут. От там може и да не се върнеш…
Източник: woman.ru
Leave a reply