Колегите не ви харесват: кога проблемът за това е във вас и какво да направите?

Ако всичките колеги ви се струват несимпатични, вероятно правите грешки в отношението си към тях


Специалистите по кариерно развитие съветват да се вгледате в себе си, ако не харесвате колегите си и ви се струва, че те не харесват вас. Надали сте попаднали на цяла банда кофти хора. Може би вие не сте ангел и правите грешки в отношението си към тях.

Обсебени от себе си

Според психолозите най- често причината да не можете да се сработите с колегите е, че си придавате важност. Смятате се за по-способни от тях. Не се опитвате да ги командорите, защото съзнавате, че не сте шеф. Обсебени сте обаче от собствената си ценност, жадувате за внимание, искате всеки разговор да се върти около вас.

Уж го правите в името на работата, но обзети от мисълта за вашата значимост и несъществеността на другите, примерно на съвещанията говорите надълго и нашироко какво сте свършили и изяснявате в детайли какво ще правите лично вие през следващата седмица. Задавате на шефа въпроси за неща, които не е необходимо да бъдат уточнявани, само и само за да продължавате да бъдете център на дискусията.

Държите се егоистично, губите времето на всички и, разбира се, те се дразнят. Надали го крият. А това моментално ги прави несимпатични за вас, понеже не толерират егото ви.

Вместо да казвате, че колегите ви са лоши хора, отървете се от желанието да бъдете център на внимание. То е инфантилно – възрастният човек знае, че светът не се върти около него и не гради върху това самочувствието си.

Ако се налага да доизясните нещо с мениджъра, но не засяга другите, питайте го насаме. Ако ви се струва много важно да подчертаете заслугите си пред началника, да дадете предложения или да се покажете като инициативни служители, измислете начин да го направите, без да губите времето на всички.

Пренебрежителни към другите

Втората честа грешка, заради която повечето хора не се сработват с колегите си, е т.нар. пасивно-агресивно поведение, обясняват специалистите.

Не проявявате грубост, не се подигравате. Но признак на това поведение е и да не слушате другите, да прекъсвате, да пренебрегвате това, което казват, умишлено да ги изключвате от разговора. По този начин ги омаловажавате, а никой не обича да се чувства така, особено когато говори за общата ви работа. Дори да не ви е важно и интересно това, което казват, сте длъжни да проявите уважение. Ако не го правите никога, отблъсквате колегите си. С право ви смятат за високомерни или просто за невъзпитани.

Психолозите твърдят, че обикновено пасивно-агресивно поведение имат хората, които не са достатъчно уверени в способностите си. Може и да не си дават сметка, а инстинктивно да се стараят да принизят другите, защото те са потенциална заплаха.

В тази връзка е третата грешка – завистта

Ако никога не можете да изцедите дума за похвала или поне усмивка към колега, който добре се е справил с работата, постигнал е успех, съобщил е за радостно събитие в личния си живот, вероятно точно завист ви разяжда.

Глупава е мисълта, че хубавите неща в работата или в живота са определен брой и щом някой друг ги получава, остават по-малко за вас. Най-лесният начин да накарате хората да ви харесват е да признавате постиженията им, да се радвате заедно с тях или да им съчувствате, когато се налага.

Токсични негативисти

Тази категория хора е доста широка и разнолика. В нея влизат онези, които са вечно настроени за провал – “Това няма как да стане”, вечно мрънкат – “Е сега пък защо и това”, оплакват се, правят се на жертва – “Все на мен”, и т.н. Те са изключително натоварващи за другите и е съвсем разбираемо защо колегите се стараят да ги избягват.

А понеже негативистите са изначално зле настроени към хората, са склонни без много замисляне
да отсекат, че са попаднали в екип, където абсолютно всички са крайно несимпатични.

Специалистите съветват непременно да се замислите дали не носите негативизъм в характера си, ако досега на всяко работно място сте смятали колегите си за несимпатични, ако така сте приемали състудентите, съучениците си, хората в повечето общности, в които сте попадали.

Тази черта много пречи навсякъде в живота, така че опитайте да се препрограмирате малко по-оптимистично.

Вечни конформисти

Конформистите никога не се радват на любов сред колегите. Вярно, по-лесно се живее, когато човек се присъединява към силните независимо от своите ценности и принципи. Спестява си главоболия, като никога не противоречи на шефа, без значение какво всъщност мисли. Но има ситуации, в които колегите очакват да ги подкрепите, даже и с това да ядосате началника. “Да се цепиш от колектива” не е пряк път към любовта на колектива.

Конформизъм означава и да сте винаги съгласни с преобладаващото мнение. Това само на пръв поглед е вписване в екипа. По правило хората не уважават онзи, който никога няма свое собствено мнение. Смятат го за некомпетентен, глупав, страхлив и прочие все неприятни неща.

Отблъскващи навици

Върху отношенията с колегите влияят и вкоренените навици. Дребни са, човек не им придава значение, а те отблъскват другите.

Изключително непоносимо е да говорите на висок глас по телефона. Да, вършите си работата, но пречите на колегите.

Да пилеете документите и вещите си по чуждите бюра и шкафове също е неприятно за околните. Обикновено това се случва с хора, чиято собствена територия не им стига, защото са неподредени.

Впрочем и да не “преливате” върху бюрото на съседа, имайте предвид, че на колегите ви надали им е уютно да гледат вашето разхвърляно бюро.

Ако се самообслужвате с чужди неща, бързо ставате несимпатични. Всичко в офиса принадлежи на компанията, в която работите. Но това не означава да вземете перфоратора на колегата си, без да го попитате. Особено пък ако забравите да го върнете. Дреболия, но не издава добро възпитание и надежден човек.

Няма страшно да откриете у себе си някои от тези грешки или други, които развалят взаимоотношенията ви с колегите. Направили сте първата стъпка – анализирали сте възможните причини. Остава да планирате как да се справите с лошите си навици.

Целта си заслужава – ще работите по-добре в екип и ще имате по-големи шансове за развитие в кариерата. И със сигурност ще се чувствате по-щастливи на мястото, на което прекарвате една трета от живота си.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар