Що е магия? Шарлатанство? Халюцинации? Следствие от психически разстройства?
Хипотезите, доказващи реалността или нереалността на магията, са толкова, колкото и хората…
Нека не се хващаме за думата. „Магия“ – и какво от това! Това е само дял от науката или вид изкуство, или и едното, и другото. Не се смущаваме от такива понятия като „кибернетика“ или „уебдизайн“, нали? А допреди сто години никой не би разбрал какво означават.
В религиознанието с думата „магия“ се обозначава цялата съвкупност от вярвания и обусловените от тях действия, насочени към изменение на заобикалящия свят.
Последователи на различни религии, на свой ред, добавят, че магията е или дар свише, или проклятие. Но за повечето хора тази дума си остава празен звук.
В приказките се крие истината
Да започнем с това, че нито една приказка не е възникнала на празно място и нито един писател, бил той и гениален, не е в състояние да измисли нещо несъществуващо по принцип. Всяка „новост“ мозъкът ни сглобява от наличните и познати му „тухлички“, създавайки индивидуална мозайка. Но никой не се замисля откъде изначално се появяват въпросните „тухлички“. Във всяка приказка има доза истина. Просто приказката изглажда острите ъгли и пропуска досадните подробности на междинните действия.
Кой не си спомня поне една приказка, в която участват живата и мъртвата вода?
До неотдавна хората са смятали, че водата не може да бъде ни жива, ни мъртва. Но вече научно е доказано, че водата попива информация и чрез нея въздейства на заобикалящия свят. С други думи, ако една седмица ругаете чаша, пълна с вода, можете да се отровите с нея. А ако я хвалите една седмица – да се излекувате…
Човек дълго не е вярвал, че земята е кръгла, а сега приема този факт за даденост. Учените вече признават съществуването на някои елементи от магическото изкуство – хипноза, телепатия, телекинеза, различни психотехники. А категорично не желаят да повярват в магията въобще. Но щом е налична частта, значи съществува и цялото.
Великата сила на мисълта
Но защо тогава хората все още не са превърнали този свят в руини? Та нали каквото и да правят, все до бой стигат. А шпионските страсти в деловия свят, в политиката, ами войните? Нима това не влияе? Влияе, и още как! Спасява ни единствено това, че мислите ни са повърхностни. И дори в тях да има разрушително начало, то засяга преди всичко нас самите. Този феномен наподобява горенето на залят със спирт цирков обръч: изгаря само повърхностният слой, обвивката, а самият обръч остава невредим.
Въпреки битуващото мнение, магията не носи себе си никакви качества – тя е неутрална
Тя е инструмент, който сам по себе си не може да бъде нито лош, нито добър, нито зъл, нито благ. Дадено качество на инструмента придават ръцете, в които той попада, и разумът, който кара тези ръце да действат. Например, ако се приложи частичка фантазия и умение, може да се създаде скулптура с помощта на огнехвъргачка, а невинната хйми-’
калка може да послужи за оръдие на убийство.
Затова всякакви опити да се оцвети магията, изглеждат нелепи. „Орден на Черната магия“, „църква на Бялата магия“ и прочие словосъчетания звучат също така не на място, както и „Общество на особено опасните убийци на детски дрънкалки“ или „Висша школа по бродерия с щик“.
На някого някога му е хрумнало, че бялото е добро, а черното – лошо
Това е стереотип. Тези, които са в бяло, са светли, добри, а облечените в черно – престъпници и нечестивци. Но защо тогава монасите носят черни одежди? Излиза, че са истински злодеи. И какво в този случай означават белите халати на ку клукс-клан? Излиза, че цветът няма нищо общо.
Магията е кутийка с бои, а какво ще бъде нарисувано с тях, изцяло лежи на съвестта на онзи, който държи четката.
Източник: woman.ru
Leave a reply