Детска агресия: методи за справяне и съвети

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Психолозите правят разлика между агресия и агресивност. Единични изблици на агресия може да се случат на всекиго – гръмогласен скандал, хвърлена от яд вещ, даже удар


Агресивността е привично поведение. Отличава се с неспособност човек да се контролира и със склонност да причинява вреда. Той често влиза в конфликт с околните, разрушава предмети, нанася физическа вреда на други хора или животни, за да си отмъсти или за да постигне своя цел.

В ранна възраст контролът върху поведението е по-труден поради липсата на опит, затова периодично се случват изблици на агресия. Но детето може да бъде определено като склонно към агресия, ако често се кара и спори, излиза от кожата си във всяка неудобна за него ситуация, бие се, дразни връстниците си, чупи. Щом подобно поведение се наблюдава поне веднъж месечно, родителите трябва да се замислят и да открият корените на агресивността, посочват специалистите.

Те казват, че има вродени качества, които може да я провокират: импулсивност, висока чувствителност, тревожност, ниска самооценка. Импулсивността на характера пречи на детето да се контролира. До същия ефект води обидчивостта му към думи и постъпки. Когато то не се доверява на околните, страхува се и възприема техните действия като враждебни, отговаря е агресия.

Възможно е поведението да се дължи и на външни фактори – например на модел, усвоен в семейството, в детската градина или в училище. Може да е следствие от постоянен стрес – конфликти вкъщи или с връстници, от дефекти във възпитанието – чести забрани и наказания, потиснати желания, от липса на внимание и желание да го привлече към себе си.

Агресивността у децата възниква заради стремеж да защитят себе си, като накажат другите за своите несполуки и обиди, обясняват психолозите

Например не се е получила рисунката -виновен е моливът и трябва да бъде счупен. Връстниците не го включват в играта си – трябва да им попречи. Друго дете е направило нещо по-добре от него – заслужава да го обиди или удари. Такъв е алгоритимът
на действията, но той не се формира на момента, а след поредица натрупани негативни емоции.

Специалистите съветват родителите да потърсят причината за агресивността на детето и да я отстранят, а след това да опитат да коригират поведението му.

1. Учете го да осъзнава и да нарича правилно емоциите си – яд, радост, обида, тъга, недоволство и т.н. Разбирането на собствените чувства е първата стъпка към контролирането им.

2. Покажете как да оценява емоциите и поведението чрез примери с кукли, играчки, герои от приказки и филми. Разкривайте колко лошо се държат отрицателните герои, но не проектирайте техните образи върху детето и не сравнявайте неговото поведение с тяхното.

3. Давайте пример, че неправилни постъпки се случват, но за тях се носи отговорност. Ако сте обидили сина или дъщеря си, покажете разкаянието си L и непременно се извинете. [ Децата копират нормите за поведение от възрастните.

4. Насочвайте физическата сила и импулсивността в мирни релси, например в , спорт. Повтаряйте пред детето правилото на силните хора – те никога не обиждат по-слабите.

5. При изблик на агресия , веднага се постарайте да превключите вниманието: му към ново интересно действие. Може и сами да предприемете неочаквано действие – да дадете рязък сигнал, като почукате силно, да угасите лампата, да вдигнете детето високо на ръце.

6. На по-голямо дете може да покажете трикове за самоконтрол – да си поеме дълбоко дъх, да преброи до 10 и т.н.

7. Подтиквайте го да поправя постъпките си и да се извинява. Не е необходимо обаче да го принуждавате. След като се успокои, поговорете с него, попитайте го какво чувства преди и след агресията, помислете заедно как да оправите нещата.

8. Не наказвайте детето за агресивно поведение, ако то е поправило всичко и се е разкаяло. Иначе ще го озлобите още повече. Непременно обаче разговаряйте. Чрез агресивното си поведение то обикновено преследва определена цел, макар че не го осъзнава. Когато му изясните мотива и посочите какъв е мирният път за постигане на желаното, детето ще разбере, че има друг начин и само ще започне да избягва агресията.

Това обаче означава да не допускате да постига целта си, като проявява агресия -например да се съгласите да продължи да играе на таблета, понеже вика, удря и хвърля.

Усвояването на самоконтрола е трудно умение, затова родителите трябва да бъдат търпеливи и последователни, изтъкват психолозите.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар