Кога е инат и кога амбиция?

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

Инатът е особена детска „болест“

Синът или дъщеря ви иска да направи нещо. Или категорично отказва да направи друго. Често се случва, когато най-много бързате. И едва се сдържате да не е развикате, че и да направите нещо по-лошо. Изходът обаче е диалог и споразумяване.

Първо трябва да разберете дали детето проявява инат. Не бива да го бъркате с настойчивост – иска вие да направите нещо, с амбция и целеустременост – иска то да направи нещо, с иницативност – иска да го направи по начина, по който то си е решило.

Говорете с детето, изслушайте го, обяснете вашата позиция. И ако то пак не ще да ви разбере, да се съобрази с възможностите, желанията, условията, тогава може би наистина проявява инат.

Според специалистите най-честите причини са три

1. Иска „Аз сам/а“.

Това започва да се проявява по време на кризата на третата година.

2. Прави напук. Тази реакция е предизвикнала от чувства като обида, озлобление, гняв, насочени към родителите. Тя сигнализира за възможна по-голяма криза или конфликт в отношенията.

3. Изявява себе си. Това е достъпен начин детето да покаже желанията и чувствата си, да привлече вниманието на родителите си.

Родителите обикновено не анализират възможните причини. Те виждат в подобно поведение на детето предизвикателство към собствената си компетентност и дори заплаха за авторитета си. Затова решават да се борят с ината по възможно най-неефективния начин: „Ще ти докажа, че съм по-силен, по-умен, по-възрастен. Родителите трябва да се слушат“. С други думи, те се опитват да победят сина или дъщеря си, а не да разрешат ситуацията, без да влизат в сблъсък.

Ако постъпите така, обикновено резултатът е, че детето още повече се заинатява

Вместо да се споразумеят, мама или татко го принуждават да прави това, което не иска, не се съобразяват с мнението му. То се чувства неразбрано, обидено и безпомощно. Може да започне да изпитва самосъжаление и страх. А може да изпадне в яд и ненавист – да крещи, да чупи, да удари родителя си.

И двата вида реакции са нежелани. Като се замислите как се докарахте до тази ситуация, ще установите, че тя се дължи колкото на неговия инат, толкова и на вашия. Вие също се заинатихте да се наложите с правото си на възрастни и да победите. А точно като възрастни вашата победа е съвсем друга. Или да уважите амбицията на детето да направи, каквото иска, щом това не застрашава живота и здравето му. Или да го убедите да постъпи както вие искате, но тихо,
кротко, с думи.

Това означава да преминете от борба към взаимодействие

Можете да направите най-малко три полезни стъпки, за да обърнете ситуацията.

• Изясняване. Когато виждате, че детето иска да направи нещо, което вие не разрешавате, или пък отказва да изпълни това, за което вие настоявате, влезте в диалог. Уточнявайте, разпитвайте, за да го разберете. Зад „не искам“ често се крият опасения и страхове. Зад „искам“ може да се крият съвсем разумни мотиви.

• Признаване. Детето има правото на свои желания. Когато те с нищо не го застрашават, какво ви пречи да ги уважите. Когато са опасни или неизпълними, обяснете му. Понякога е сложно, но всеки родител трябва да може да намери думите, за да разбере детето му последствията от своите действия.

Самият факт, че обсъждате, за него означава, че го уважавате. А това засилва желанието му за сътрудничество и по естествен начин то излиза от заинатяването си.

• Споразумяване. Най-трудната част е с конструктивно обсъждане да накарате детето да направи това, което вие искате, а то отказва. Но като вникнете в причините за нежеланието му, ще разберете и как да се преборите.

Може и да се договорите – то сега прави това, за което го молите, а после вие изпълнявате негово желание в конкретен срок. Няма нищо лошо в подобно спазаряване. Лошо е, ако опитвате грубо да го подкупите. Или пък се поддадете на ината му и се предадете.

Накратко, когато в детския инат видите смислена амбиция, включително и да постигне някакво не особено разумно свое желание като например да си облече любимата тениска посред зима, уважете я. Така няма да потискате детето си, то ще вярва в своите цели и сили.

Когато случаят не е такъв, постарайте се да трансформирате детския инат във вариант „пе-челиш-печеля“, за да излезете от конфликта. А след това, ако е нужно, се върнете отново на случката и си поговорете за поведението му.

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар