Детето изглежда нещастно напоследък. С много деликатно разпитване успявате да разберете защо – съученици му се подиграват за нещо
Иде ви веднага да хукнете да се оплачете на учителката или даже на родителите на главните подигравчии. Но недейте. Вие най-добре можете да помогнете на сина или дъщеря си, за да се научи как да се справя в подобни ситуации. А те вероятно ще се случват неведнъж и два пъти в живота.
Подигравките са най-разпространеният начин за тормоз в училище. Така че нищо извънредно не е сполетяло вашето дете. Спокойната и умна родителска реакция ще му покажат какво да бъде неговото собствено поведение. Трябва да разбере, че не може да контролира подигравчиите, но може да контролира своята реакция. Когато покаже, че не му пука, ще ги обезоръжи.
Все пак установете причините за подигравките
Може да е външността -пълно или хилаво, високо или ниско, с очила, особен цвят на косата, анатомични особености, облекло. Може да е поведението – срамежливост, излишна емоционалност, разсеяност. Може да е случайно събитие, при което детето се е представило в лоша светлина. Често подигравките са заради лично отношение – завист или даже влюбване. Вероятно е причина да са приятели или роднини.
При всички случаи най-важното е да обясните, че това е неприятност, с която детето може да се справи. Ключът към успеха е самоувереността му. Когато то я има, другите не го възприемат като лесна жертва и се стараят да избягват конфликти с него. Първата ви задача е бързо да повдигнете духа на сина или дъщеря си. Нека усети, че родителите се отнасят сериозно към тези неприятности и са готови да помогнат.
Ако причината за подигравките е външността, вижте дали да не коригирате нещо в облеклото
Попитайте детето какво би искало да носи, огледайте как са облечени другите и подберете дрехи, в които вашето ще се чувства по-добре. Ако е слабо и ниско, запишете го на подходящ спорт. Ако е пълно, помислете как да отслабне.
Междувременно го учете как да отговаря на онзи, който му се подиграва
Например да каже „Аз мога да отслабна, но ти можеш ли да се научиш да рисуваш като мен?“ или „Всеки има недостатъци, аз съм твърде добре възпитан, за да посоча твоите“.
На дразнещи реплики за физически характеристики – примерно, че има дълъг нос, нека отвръща: „И какво от това?“ и да изрази учудване, като че ли подигравчията е направил нещо неестествено.
Кажете много ясно, че добрият човек не се присмива заради физически особености на другите
Напротив – прави се, че не ги забелязва. А когато е достатъчно умен, осъзнава, че щръкналите уши не пречат на никого да постига успехи. На успеха пречат злобата и лошото възпитание, знак за които са тъкмо подигравките.
Основното е детето да разбере, че ако на нападките реагира, без да се ядосва, спокойно, дори равнодушно, обиждащият ще се откаже. Неговата цел е да нарани и когато не я постига, няма смисъл да полага усилия. За публиката, пред която подигравчията се прави на интересен, също не е интересно, щом всъщност няма жертва. А ако пък обектът реагира с хумор, ситуацията даже се обръща в негова полза.
Колкото и да е трудно, детето трябва да се научи да не показва, че подигравките го нараняват
Ако обаче причина са особености в поведението на детето, трябва да ги анализирате внимателно и да му помогнете да ги поправи. Учете го да сдържа гняв, сълзи, други емоции.
Понякога причина за подигравки са високият успех в училище и знанията, доброто поведение и вежливостта, които зле възпитаните деца асоциират със слабост. Необходимо е да обясните на сина или дъщеря си, че това са ценни качества. Ако някои ги осмиват, вероятно завиждат, че не ги притежават.
В обратния случай – лош успех или поведение, има върху какво да работите
И това е нужно не заради подигравките, но можете да ги използвате като стимул синът или дъщеря ви да полага усилия.
Конфузната ситуация, в която детето е попаднало случайно, може да бъде забравена, ако на обидните припомняния не обръща внимание. Може да каже: „Няма какво да говорим. И аз се изумих, че това се случи“.
Щом подозирате, че зад подигравките се крие влюбване, посъветвайте детето как да се сприятели с момчето или момичето. Така бързо ще си проличи дали наистина това е причината или става дума за лошо отношение.
Тормозът заради трети лица е болезнен, защото детето няма никаква вина. Точно това обяснете. Кажете, че от роднините и приятелите не бива да се отрича, дори те да не се харесват на някого. Просто трябва да игнорираш този някой, защото е злобен и зле възпитан.
Най-добрият начин да предпазите детето от подигравките на връстници е да му помогнете да има самочувствие и да си намери приятели. Така ще престане да обръща внимание на подигравчиите, а може и цялата група да се изправи срещу тях.
Add comment