Бебето е на осем месеца, вече има зъби и се опитва да хапе мама. Време е да се сблъска с първата забрана, мама трябва да установи граница на позволеното
До 3 години няма как да възпитавате без категорично „Не може“, придружено със или без обяснения после. За нормалното развитие на детето ограниченията са абсолютно необходими.
Първите забрани обикновено са свързани с причиняването на болка на другите. 8-месечното бебе хапе или пляска майка си по бузите, за да изрази колко много я обича. Тя го разбира, но не бива да търпи, а да му покаже, че не бива да се държи така. Категоричното разграничаване учи детето какво може да прави и какво не.
Едновременно с това е важно да го насочите как да проявява чувствата си. Покажете му как да докосва мама, за да й е приятно – внимателно да пипа с ръка, да милва, да целува. Добра тренировка е с братя и сестри или с любими играчки. За да усвои действията, ще са необходими няколко дни или седмици.
Проявете постоянство и всеки път реагирайте, за да не добива навик да хапе или да удря
Малкото дете проявява голяма изследователска активност, но бедният житейски опит не му позволява да предвиди последствията от действията си. Забраните го защитават от опасности. Правилата, които налагат родителите, проникват в съзнанието му. Това, което в началото е външна забрана, с времето става вътрешна граница, която не се преминава.
Почти през цялата втора година ролята на ограничител се изпълнява от майката или друг възрастен, който гледа детето. При повтарящи се ситуации то запомня какво може и какво не, но това не пречи да поиска да пробва нещо непозволено. Даже често следи реакциите на възрастния и действа въпреки тях. Ако реагирате спокойно, но твърдо, с времето синът или дъщеря ви постепенно се научава да казва на себе си „Не бива“. По-късно започва и да пита „Може ли“.
Лошо е обаче, ако забраните са твърде много
От една страна, детето не може да ги възприеме и запомни. От друга страна, постоянното „не може, недей“, се превръща в обичаен звуков фон. Това означава да въвеждате забраните така, че детето да ги запомня. За да не са твърде много, спазвайте златното родителско правило – наблюдавайте и предотвратявайте лошото или опасно поведение.
Дозираните и спокойно наложени забрани не ограничават свободата, а развиват личността. Те защитават детето, като му позволяват да действа в определени рамки.
Поставянето на граници създава увереност и чувство за сигурност. Много психолози смятат, че деца, чиито родители нищо не им забраняват, растат много по-нервни и агресивни. Докъм 3 години те дори искат ограничения, защото околният свят ги плаши.
На бебето докъм 8-9 месеца може просто да вземете играчката, с която ви удря
След това вече въвеждайте ограничения, като казвате „Не може“. То няма веднага да запомни, че не бива да прави така, защото смисълът надхвърля възможностите му, то не разбира забраната. И понеже не разбира, се съпротивлява. Задачата ви е чрез повторение да показвате до какви последици води нарушаването на забраната. Когато няма опасност за здравето, оставете го да постъпи, както иска и да види какво ще стане. Например като хвърли храна или играчка, не му давайте повече.
За да не се превърне „Не“ в обичаен звуков фонд, търсете синоними – например “Така не се прави“
И обяснявайте. Синът ви е докопал ножицата от масата, вземете я с думите: “Това не е за Марти, защото може да се нарани“.
Като чуват „Не“, децата също започват да казват „Не“. Не го приемайте като неподчинение, а като желание да се подражава на възрастните. На 2-3 години е напълно нормално дъщеря ви да заяви: “Аз също не ти разрешавам“ и „Аз също ще те накажа“. Тогава много спокойно отговорете: „Ще пораснеш и ще имаш свои деца, на които нещо ще забраняваш или даже ще ги наказваш. Но аз съм твоя майка, а ти си мое дете. Децата не могат да наказват родителите си“. Кажете го категорично и уверено, не като лично мнение, а като общоприет и задължителен закон.
Всички забрани изричайте спокойно. Иначе раздразнението в гласа ви тревожи детето и му пречи да разбере същността на забраната.
Leave a reply