Публиката вярва, че както е по телевизията, така е и в живота. Но в реалността много знаменити хора имат друго лице
Обяснението е просто. Всеки от нас има 12 „маски“, които по естествен, природен механизъм слагаме в различни обстоятелства. Освен тях съществува и понятието „ядро на личността“, съдържащо комплект качества, който присъства дълбоко у човека и определя истинските мотиви на поведението му. Въоръжени с тези знания, да разгледаме красивата и знаменита двойка на принц Уилям и Кейт Мидълтън.
Отстрани принцът изглежда като благороден рицар, благотворител и спасител, смел, активен, спортист. В брака той слага маската на скромен приятел, с когото можеш да се посмееш и побъбриш. И именно заради тази маска Кейт го обиква. Благородството, амбициите, мащабните цели, потребността да спаси света (това Уилям е поел с майчиното мляко) и качествата на прекрасен семеен мъж – всичко това действително се отнася до личността на принца. Но къде е уловката?
В отсъствието на ярък мъжки модел Уилям винаги се е чувствал слаб и потиснат от властни и волеви жени
И на първо място това е баба му – кралица Елизабет II. В семейството всички знаят кой има последната дума. Принцът се презира заради своята слабост, буквално ври и кипи от вътрешния конфликт, стараейки се да се самоутвърди в спорта и на война. Но никаква война няма да премахне ефекта „аз съм слаб, зная това, всички го- знаят и съм готов да се удуша, както и всички останали“.
Мекото презрение на Елизабет по адрес на бащата на Уилям само задълбочава ситуацията
Рефренът „безгръбначен мъж” определя вътрешния конфликт на принца и неговата тлееща обида към баща му, който така и не се реализира като глава на семейството.
Импулсивността, раздразнението и в известна степен истеричността на принца се проявяват и в личните отношения. Защото неговата избраница Кейт според психологията като под индиго копира баба Елизабет: студена, рационална, последователна, контролираща резултата и с ясна стратегия. Разпределението на силите в семейството на принца изглежда приблизително така.
Кейт като валяк притиска и лишава Уилям от свобода по всички фронтове, като регламентира постъпките му и пъха носа си навсякъде
Принцът се опитва да обърне всичко на шега, след това се съпротивлява, а накрая се вбесява, защото Кейт се смята винаги за най-умната и правата. След всяко избухване тя за миг отпуска хватката, а след това като питон възобновява усилията. Това става несъзнателно. Просто мозъкът й дава командата „изгради добро семейство“ и тактиката на питона влиза в действие.
Това не е ново за бедния Уилям
Кралица Елизабет прави същото цял живот. Заради нея принцът още от малък живее в лъжа и в условията на хроничен дефицит на любов. Именно Елизабет на бърза ръка организира брака на неговите родители, в който Даяна изпълнява своя дълг, но всъщност обича целия свят много повече, отколкото семейството си. Нестабилният емоционален контакт с майката и изработеният навик
през цялото време да се опитва да служи на дамите, превръщат Уилям в хроничен заложник на жените.
Дори в картите на децата на Кейт и Уилям ясно са разписани ролите: татко е добър, грижовен и емоционален мечок; мама е истинската стопанка на бърлогата, която пощипва мечо по бузките и се смее на капризите му. Но по енергетика и волеви качества превъзхожда стократно съпруга си и взема всички решения.
До какво ще доведе това? До развод?
О, не, Кейт твърдо смята да стане кралица. Влиянието й върху държавата ще се окаже в пъти по-голямо, отколкото на мъж крал. Тя ще изостави ролята на скромна майка на бъдещите престолонаследници и зад гърба на мъжа си ще прави същото, което прави сега Елизабет II. И тогава окончателно ще стане ясно защо не й е съдено да стане новата Кралица на сърцата като обожаваната принцеса Даяна.
Leave a reply