И двамата казват, че не им пука, съседите ме гледат на кръв
Никога те съм си представяла, че ще доживея и това. И двете ми деца – момче и момиче, са в трудна възраст – на по 14 и 17 години, а сега трябва да ги озаптявам да не излизат по време на карантината.
Оказа се обаче, че това е мисия невъзможна.
Те прости отсичат, че нещо не ги интересува и няма да се съобразяват с някакви глупости, и си излизат постоянно.
А аз ги гледам сама и просто нямам как да ги спирам.
Продължавам да ходя поцял ден на работа – просто е немислимо да не работя при мизерната издръжка, която баща им все пак плаща.
Трябва да разчитам на съвестта им, а очевидно на това точно не може да се разчита.
Освен, че обисакалят улиците по цял ден, постоянно звънят на свои приятели и го подкокоросват да излизат с тях, а после родителите им вдигат скандали на мен.
Какво ли не пробвах – опитах се да ги образовам по въпроса, пробвах да ги подкупвам, ударих го на молба – нищо.
А се очаква мерките да се затегнат, какво ще правя тогава, не знам.
В.Н., 47 г., Стара Загора
Add comment