Не само глупаво, но и опасно: Вместо“ние“ казвайте „аз и моето дете“

промоции

„Ние“ издава свръхзакрила, която трябва да преодолеете

Ние днес акахме в гърне, гордо се хвали Ина на приятелките си. Една-две я гледат озадачено. Онези, които имат дете, веднага я разбират.

Майките много често не усещат и не поставят граница между себе си и детето, затова говорят в множествено число – „ние“, вместо „аз и моето дете“. Ако се разпознавате в това и синът или дъщеря ви е на повече от 3, значи имате повод да се замислите. Това е симптом на прекомерна грижа и свръхзакрила.

Изначалната причина е, че след 9 месеца физиологична симбиоза повечето жени в течение на още приблизително 3 години остават в тясна психологическа връзка с детето. Тя си е дадена от природата – благодарение на нея майката може бързо и точно да определи какви са потребностите и желанията му, разбира неговите преживявания и му осигурява необходимите условия за растеж и развитие. Бебето не може да говори, значи мама трябва да го усеща и без думи.

За 3 години би трябвало постепенно да се формира психологическата база за разделянето на „ние“ на майчино“ аз“ и детско“ аз“

Но свръхзакрилата може да е свързана и с особеностите на майчиния характер. Често такива жени по принцип изпитват висока тревожност и несигурност в себе си. Те употребяват „ние“ несъзнателно, заради собствените си комплекси и страхове, с които им се налага постоянно да се борят. Понеже автоматично смятат, че детето е като тях, поемат задължението да се справят вместо него с всякакви проблеми.

Използването на „ние“ може да е свързано и с липсата на готовност у майката да пусне детето си, защото тя самата има ранна психологическа травма

Нейната майка например е работила твърде много, не е отделяла достатъчно внимание на дъщеря си. И сега тя се стреми да компенсира липсата, претоварвайки с грижа своето собствено дете.

Последствията от прекомерната родителска свръхзакрила не бива да се подценяват, предупреждават специалистите. Рано или късно всяко дете започва да се стреми да отдели своето „аз“ от майчиното и това е част от естествения процес на порастването. Обикновено се случва около 3, при т.нар. бебешки пубертет. В този момент поведението на майката е много важно. Тя трябва да разбере и да приеме факта, че детето увеличава дистанцията между тях, че това ще продължи да се случва и да го „пусне“.

Иначе много рискува. Децата, които са израснали в условията на свръхзакрила, като възрастни често имат комплекс за непълноценност, не могат самостоятелно да разберат своите желания и потребности, заради това не постигат успехи и не изпитват удовлетворение от живота си. Така с уж безобидното „ние“ майката формира зависима личност.

За да се предпазите от това, започнете с дреболии

Наложете си словесно да разделите себе си от детето и постепенно това ще се случи и в живота ви.

После си дайте сметка как постъпвате. Ако сте свикнали да предпазвате детето от всичко, започнете да му предлагате избор, за да свикне само да взема решения. Учете го да поема отговорност за постъпките си. Забранете си например да проверите дали си е сложило всичко необходимо в чантата за детската градина. Ако е забравило нещо, ще има неприятности, но трябва да поемете този риск. На детето му е необходим и отрицателен опит, стига той да не застрашава здравето му.

Ако искате да видите детето си щастливо и успешно, го подкрепяйте, но не като правите всичко вместо него, а като помагате само в случай, че е наистина необходимо. Научете себе си да го слушате и да го чувате. Уважавайте желанията му. Ако казва, че не иска нещо, не го насилвайте, защото „Мама знае по-добре.“

Дайте му възможност да прави грешки, показвайте как да ги поправя и да не се отказва, дори когато се е провалило.

Ще познаете дали сте се отървали от „ние“ не само в речта си по това дали давате свобода в разумни граници. Нека само си избира приятелчета, да решава какво да облече сутрин, какво да си вземе за ядене. Ако не сте съгласни с избора, дайте съвет в уважителна форма, но не се налагайте. Не давайте нареждания и не го проверявайте непрекъснато какво прави.

Да, децата винаги се контролират. Но контролът трябва да е мек и ненатрапчив. Защото свръхконтролът от родителите си е недвусмислен признак на свръхзащита.

vitamin_b17_complex_rak_bodilax_zapek_otslabvane_ured_za_srebarna_voda_D-r_Silver_
trenajorni_ochila_D-r_Vijan_dalekogledstvo_kasogledstvo_katarakta
lula_inhalator_astma_kihane_kashlica_himalayska_sol_magic_belt_kolan_bolka_kryst_grabhidro_helt_alkalna_voda_srebarna_vodainderma_psoriazis_kojni_problemi

Магазин за красота и здраве

Прочетете още:

Добавете коментар