Мечтая да се върна към предишния си живот, но вече няма как
С приближаването на трийсетте години започна постоянно да ме гложди едно такова неприятно чувство – че вече остарявам, а не съм направила нищо в живота си.
Чета по разни сайтове и списания за хора, направили какви ли не неща, преживели различни приключения – пътешествия, вълнуващи връзки, интересни професии. А аз си стоях в сравнително малкия си роден град и бях потънала в прозата.
Имах прилична работа, с която нямаше никога да забогатея, но парите от заплатата ми стигаха за добър живот и бяха гарантирани до пенсия, ако поисках.
Живеех в собствено жилище и затова и разходите ми за живот бяха доста ниски и с парите, които получавах, можех да си позволя доста неща, включително пътешествия в чужбина.
Имах си и приятел, с когото се обичахме – може да не е оная любов от романите, но имаше привързаност, чувство за уют, когато сме заедно…
И тогава на 29 години реших, че ако сега не направя нещо, ще прекарам целия си живот в тази посредственост…
Напуснах работа, напуснах и приятеля си и отидох да живея в София. Сега съм още тук, намерих си работа, само с една идея по-платена от предишната в родния ми град, но плащам квартира… Сама съм и всяка нощ кукувам пред компютъра, защото така и не успях да намеря приятели тук. И искам да си върна предишния живот, но вече няма как…
Д.С., София
Add comment