Колкото и да се смятате за идеални родители преди пубертета, когато настъпи трудната възраст, се налагат промените
Мама и татко, които винаги са били либерални, трябва да поставят известна граница на свободите, защото поривът към независимост у наследника изведнъж е станал неразумно силен.
Авторитарните родители пък неочаквано разбират, че детето, което до вчера не оспорваше решенията им, днес е обзето от неудържимо бунтарство. И ако не му дадат право само да избира или ако поне не започнат да обсъждат с него, ще преживеят огромни неприятности.
Майките и бащите, които са авторитарни, най-трудно се усещат, че е време за реформа
Наричат ги родители хеликоптери. Защото неуморно кръжат над детето, прекомерно загрижели и свръхзащитаващи. Те непрестанно сами се впрягат
във всяко усилие, което могат да спестят на наследника си. Не става дума единствено за битовизмите, които откакто се е родил, са си тяхно задължение. Мама е готова да пише и темата по литературата, а тате – да направи всякаква презентация вместо 9-класника, за да го спаси, когато той се е сетил за домашното в последния момент. Или даже ще ровят с часове из разни сайтове, за да дадат идея на отрочето какво да подари за рождения ден на гаджето си и откъде да го купи.
На отрочето това му изнася, ако родителите не проявяват още една от обичайните функции на истинските хеликоптери – контролната
А тя им е присъща, защото прекомерните грижи и свръхзащитата в тази възраст на детето им обикновено означава, че не гледат на него като самостоятелна личност. Това не е правилно още от най-ранната му възраст, но в тийнейджърските години става взривоопасно. Синът или дъщерята няма нищо против глезенето, когато иска. Но не приема контрола и се бунтува не по-малко от дете на авторитарни родители.
Тогава мама и татко изпадат и в страдание, и в паника
Мъчно им е, че наследникът не оценява усилията, които полагат за него: “ Аха, съгласен е търся подарък за гаджето му, но не разрешава да му кажа, че това гадже не ми се вижда достатъчно свястно“. А паниката е, защото не знаят как да коригират поведението си.
Според специалистите родителите хеликоптери ще се справят успешно с наложителната реформа, ако използват една психологическа техника, също наречена хеликоптер. Ще рече да се опитат да погледнат себе си отгоре, сякаш от въздуха. Да осъзнаят какво виждат и после да си представят, че това долу е тяхна приятелка или приятел с дете на тийнейджърска възраст. Да си зададат въпрос какъв съвет биха дали на този човек.
По този начин, погледната отвисоко и сякаш извън собствената личност, картината ще бъде по-обективна
Отстраняването ще позволи поведението им да стане по-рационално. Вероятно на родителите хеликоптери ще им се стори смешно, че продължават да вършат всичко вместо порасналото си дете, като че ли е бебе. Ще разберат, че нито могат, нито е добре за него да искат да го контролират дори с благородната цел да го предпазват от грешки. Ще осъзнаят, че трябва да го оставят да направи своите проби и да прежевее своите провали, за да се научи да се оправя.
Понеже много често родителите повтарят модела, по който са ги възпитавали собствените им родители, ще е полезно и да си спомнят тийнейджърските си години
При всички положения ще се сетят колко мразеха контрола. Но ще е добре да върнат назад лентата и как примерно в университета зациклиха с първия проект, понеже го почнаха в последния момент, а мама и тате вече не можеха (или не бяха наблизо) да помагат. Даже едни такива случки могат да им дойдат в главата -колко трудно се оправяха с всякакви административни неща, понеже тях винаги родителите ги вършеха.
Та като се видят отстрани, като си припомнят своето тийнейджърсгво и последствията от родителските грешки през него в по-късната си възраст, мама и татко могат да измислят как да реформират поведението си.
Специалистите казват, че като решите да сменяте стила, най-разумно е да седнете да се договорите с тийна
Приблизително така: който не иска да бъде свръхконтролиран, няма да бъде и свръхобгрижван.
После остава само да внимавате да не оплетете перките на хеликоптера.
Add comment