Първо и най-важно – ако досега сте си изпускали нервите и сте си позволявали да повишавате тон, веднага престанете
В пубертета детето се бунтува срещу всичко, даже срещу казаното спокойно, къде ти ще ви търпи крясъците. Щом сте страшно изнервени, запишете се на йога, правете медитации, посещавайте психотерапевт, но спрете да викате. (Впрочем даже и да не сте изнервени, някакъв вид релаксация ще ви помогне по-лесно да преживеете бурната възраст на наследника си.)
Оттук нататък всичко в отношенията ви може да бъде разрешено единствено кротко, по дипломатичен начин
Тийнейджърите смятат себе си вече за големи хора и се стремят да го докажат по всевъзможни начини. Ще си навлечете страхотен проблем, ако не показвате уважение. Като говорите уважително, има по-голям шанс да ви чуят. Вярно, може и да не послушат. Но е съвсем сигурно, че командите и забраните тутакси ще бъдат отхвърлени. Вашият човек иска свобода, не си въобразявайте, че като сте му родители, все още може да му нареждате.
Озаптете и напъните да поучавате тийна
Всяко нещо, което му звучи като „ти не знаеш, аз ще ти кажа как трябва“, го влудява. И започва да действа напук – прави обратното, за да разберете, че вече ще действа изцяло по своя преценка. Затова заменете назидателносгта с информация, поднесена хитро – като разказ, като пример от нещо прочетено, като идея, като предложение, което искате да обсъдите. Детето ви трябва да вярва, че само е стигнало до решение или мнение, а не вие сте му ги вменили.
Внимавайте и когато му разказвате нещо от вашия живот и опит
Нужна ви е изобретателност и елегантност на поднасянето. Иначе рискувате да чуете, че няма никакво намерение да се поучава от вас, че напразно се мислите за пример, достоен за подражание, и т.н. неприятни оценки. Тийновете си умират да оспорват родителския авторитет и най-много държат да се заявят като уникални личности.
И ако това ви се струва трудно, не сте чули още следващото – спрете да го закриляте
Детенце е ударило вашето и вие хуквате да го спасявате. Ще търсите майката на разбойника, ще се разправяте с директорката, ако трябва, ще обърнете света. Но това беше в първи клас. От 5-6-и вашето гардже трябва да се справи само. Подкрепата ви винаги ще е безусловна, синът или дъщеря ви винаги ще усеща, че ако се наложи, ще обърнете света, но трябва да се научи да го прави и сам/а.
Усещането на вашия тийнейджър, което сте затвърдили от най-ранното му детството, че е номер едно в семейството, също има нужда от ревизия в тази възраст. Малкото дете е абсолютният приоритет,
защото е беззащитно и изцяло зависи от вас в началото, а след това не е достатъчно опитно. Но днес вече трябва да поставите нещата в естествения им ред – всеки член на семейството е еднакво важен. Всеки зачита потребностите и желанията на другия, а не иска да ги подчинява на своите. В противен случай ще отгледате разглезен тийнейджър, който в живота ще очаква, че всеки му прави път. И много скоро ще претърпи грандиозни разочарования, защото извън дома никой и никъде няма да го поставя пред себе си, как-то правят мама и татко.
Най-голямото желание на тийна е да го смятате за възрастен и да му давате самостоятелност
Използвайте това във всички онези всекидневни неща, които сте го научили да правите вместо него – да му готвите, да му гладите дрехите, да му чистите стаята. Кажете му, че очаквате да
поеме своята част от семейните задължения и се договорете точно какви. След това настоявайте да ги изпълнява редовно.
Има и разни ваши дребни навици, които също би било добре да коригирате, щом детето ви е в пубертета. Като например да публикувате в социалните мрежи негови снимки без негово разрешение, да го тагвате или да разказвате на всеослушание истории, които тийнът би предпочел да останат тайна.
Освен това доскоро любвеобилното ви дете може би не иска да го целувате и прегръщате, особено на обществено място. Съобразете се, колкото и да ви е мъчно.
Изобщо, накарайте се да осъзнаете, че вашият син или дъщеря вече е голям човек. И сами ще усетите как и вие да се държите с него по съответния начин.
Leave a reply