Много сте горди – това лято вашият тийнейджър си е намерил работа за първи път. Сам пожела, за да си изкара пари и има много ясен план за какво ще ги похарчи
Значи детето ви е пораснало и добре сте го възпитали – знае, че който иска да притежава нещо, трябва да положи усилия и да си го изработи.
Вие обаче трябва да положите усилия, за да не му досаждате с препоръки. То е ясно, че вече сте навъртели достатъчно стаж, за да споделите ценен опит. Нали обаче знаете, че най-много греши този, който дава непоискани съвети. Важи за отношенията ви с всякакви хора по всяко време, но това правило е най-вал идно за собственото ви дете, докато е в пубертета.
Синът или дъщеря ви работи нещо, което е близко до вашата професия и нямате търпение да му обясните как да се справи по-добре. Примерно как да пише журналистическа дописка или как да се отнася с капризен клиент в магазина. Започвате да разказвате, а насреща ви досадена физиономия, пренебрежително „Добре, добре“ или направо „Ти за глупав/а ли ме мислиш“. Не се обиждайте, ами си дайте сметка защо е тази реакция. Детето ви се смята за пораснало и е напълно убедено, че знае всичко. Освен това в тази възраст умира от желание да оспорва родителския ви авторитет, включително и за да ви докаже, че може само.
Затова оставете тийна на мира. Само питайте как е минал работният ден, какво конкретно е правил и как се е справил
Така му давате възможност да ви зададе въпроси, ако иска помощ. Ако не иска, не се натискайте, защото нищо чудно да чуете „Ти не разбираш“ или някаква подобна по-любезна вариация, оспорваща десетилетния ви професионален опит.
Ако синът или дъщеря ви ще работи във вашата семейна фирма, намерете ментор. Не се заемайте сами с обучението, колкото и да сте сигурни, че от вас най-много ще научи. На толкова стажанти сте помогнали, че собственото си дете ли няма да подготвите. Вярно, но то ще изпитва повече респект към чуждия човек. А и самите вие към чуждите деца вероятно проявявате повече търпение отколкото към собственото си. И по-строги ще бъдете, нали колегите ви гледат. Така че оставете наставничеството на някой друг, не рискувайте заради вас наследникът ви да зареже неочаквано работата, която е приел с голямо желание.
Ще се изкушавате да сипете и препоръки как да се държи с колегите. Те наистина са много нужни, но се постарайте да ги вмъквате някак между другото, като нещо, което случайно разказвате вкъщи от собствения си опит. Усети ли, че го поучавате, тийнът ще престане да слуша.
Когато обаче ви зададе въпрос или ви поиска съвет, посветете му цялото си внимание
Разпитайте за конкретната ситуация, вникнете и не давайте рецепта, колкото и да сте сигурни, че точно тя ще свърши работа. Като обсъждате, подсказвайте, за да стигне тийнът сам до вярното решение. По този начин му създавате не само самоувереност, че може да се справи, а го учите как да анализира факти и отношения, за да действа правилно при проблеми.
Leave a reply