Знам, че ми е рано, а съм в прекрасно здраве, но не спирам да мисля само за това
На четиридесет години отдавна считат човек, че е още твърде млад. Въпреки това обаче някак си за всички сякаш това е една гранична възраст, най-малкото, когато усещаш, че вече не си наистина толкова млад, колкото ти се иска. Започваш да правиш сметки, да добавяш десетилетие, две, да умножаваш. И резултатът обикновено не ти харесва.
При много хора четиридесетте години е начало на психична криза. Въпреки че все още реално си млад и здрав, все пак за пръв път започваш да се замисляш, че няма да си вечен, че един ден и смъртта ще дойде за теб.
В моя случай мисълта за последното започна изненадващо и за мен самият да ме трови ежедневно. От четири месеца, откакто станах на 40, се събуждам с тази мисъл, изкарвам целия ден без почти да забравям с нея, лягам си с нея.
Знам, че е безумно, ненужно, безсмислено, знам, че и още съм твърде млад за такива натрапчиви мисли, още повече, че имам перфектно здраве, но не мога да ги прогоня… Може бли ще трябва да тръгна на някаква терапия.
В.К., Пловдив
Leave a reply