Още в ранната възраст на детето се учете да заменяте командите с фрази, които не подтикват към бунт
Обикновено майките се притесняват как ще се справят с новороденото бебе. После се вълнуват как да го научат да използва гърнето, как да се отказва от онова, което си е намислило, като чуе „Не може“ и „Недей“, и т.н. Бели кахъри в сравнение с това, с което ще ги изненада синът или дъщерята около 3 години. Тогава идва т.нар. бебешки пубертет – първото голямо изпитание за родителските нерви и възпитателни методи.
Психолозите съветват да научите няколко трика, които ще ви служат цял живот за справяне с бунтарството на наследника
Защото нали ви е ясно, че от 3 нататък той тепърва ще иска да ви демонстрира колко много може и знае, колко независим от вас е. По този начин ще заявява собствената си личност, ще изпробва и намира границите на желанията и възможностите си, ще трупа жизнен опит, ще се развива и самоутвърждава. Това ще се случва безброй пъти и съвсем няма да приключи с края на истинския пубертет, който впрочем като поведение може да продължи и до 30.
За да избягвате скандали в кризисни моменти, когато детето ви е обхванато от порив за самостоятелност, от инат, от гняв или просто от нежелание да ви слуша, е нужно да запомните правилото на трите „3“
То гласи, че точно в тези моменти не трябва да правите онези неща, които най ви се иска: не заповядайте, не забранявайте и не заплашвайте.
Класическа ситуация е синът или дъщеря ви да се мотае, когато трябва да сядате на масата или когато трябва да си ляга. Няма значение каква е причината – не ще да остави играта си или показва характер с онова досадно „Няма пък точно сега, чакай малко“. Ако заповядайте „Я отивай веднага да миеш ръцете/зъбите“, ще предизвикате плач, яд, заинатяване. Далеч по-гладко ще мине, ако извъртите нещата на игра примерно с репликата „Я да видим кой пръв ще се измие – ти или татко“.
По подобен начин действайте, когато на устата ви напира „Събери си играчките“, което под формата на „Оправи си стаята“ ще повтаряте още милиард пъти, поне докато наследникът живее с вас. И в ранна детска възраст, и по-късно не раздавайте команди. Опитвайте да се договорите и да предложите помощ: „Аз започвам да събирам от този край, ти от другия и да видим къде ще се срещнем“.
Вместо „Престани да хленчиш“ и други подобни заповеди, се тренирайте да се изказвате положително: „Ако повториш с думи и нормален тон, сигурно ще разбера какво искаш“
Дори в остри ситуации не нареждайте „Спри да хвърляш играчките си“. Изречете нещо, което ще накара детето да се замис-лй: “ Като хвърляш играчките си, изглежда, че вече не ги харесваш и не искаш повече да играеш с тях“. После продължете с въпроси: „Така ли е, или нещо те е ядосало“. По този начин влизате в диалог и давате на детето възможност да обясни с думи чувствата си.
Leave a reply