Когато наричате някого приятел, обикновено смятате, че е взаимно – и той също ви приема за приятел
Но според американско изследване това е истина само в 50 % от случаите.
Учени от Масачузетския технологичен институт анализирали приятелските връзки при 84 души на възраст между 23 и 38 години. Анкетираните били помолени да подредят познатите си в скала според това колко близки смятат, че са с всекиго.
Възможните оценки били от 0 до 5. Нула означавала „слабо познавам този човек“, 3 – „приятел“, 5 – „един от най-добрите ми приятели“.
Резултатите показали, че 94% от участниците очаквали техните оценки да са реципрочни – т.е. този, когото те посочват като приятел, да определи и тях по същия начин. Само че оценките съвпаднали в 53% от отговорите.
Затова не бързайте да критикувате честите излизания на вашия съпруг с неговите така наречени приятели. Възможно е с времето желанието за среща с аверите освен да отмине, да стане и невъзможно за изпълнение. Просто защото с годините приятелите ще стават все по-малко.
Може да обсъдите само някои излизания. Най-добре ги степенувайте по важност.
Примерно, на неделния мач, след който отборът удря по една-две бири, не посягайте. Само хитро и деликатно нареждайте така нещата, че да не се заседава много дълго. Може да минете да го вземете, понеже и вие се връщате от среща с приятелка или понеже ще ходите някъде семейно. Ефективен начин срещу проточващо се поливане на резултата от мача е мъжът ви да води детето съссебе си – ще му е интересно да гледа татко как рита, така се възпитава и интерес към спорта.
Изобщо, мислете творчески и вкарайте елегатно сина или дъщеря си в слагането на ред в извънсемейната програма на купонджията. Не подценявайте силата на родителската му отговорност – съвестният баща е готов да се откаже от много неща, за да се погрижи за детето си. Може да се види с Пешо и Мишо край площадката, докато наследникът си играе, особено пък ако и те имат деца на същата възраст. Това вече е семейно забавление.
Leave a reply