Във всяка възраст за доброто самочувствие е нужно всяко усилие, което детето полага, да бъде забелязвано и оценявано
За тийнейджъра е още по-важно, защото той е доста чувствителен.
Когато е постигнал успех, покажете му, че знаете какво му е коствало. Използвайте момента не само да го похвалите, но и да му посочите кое е довело да успеха. Само „Браво, ти си номер едно!“ не стига. “ Браво! Ти се постара много. Ти не се отказа да се бориш, въпреки че първия срок изкара 4 по литература. Ти успя да превъзмогнеш страха си от този предмет и да повярваш на себе си. Затова стигна дотук, затова успя!“
С тези думи постигате много повече от похвала -показвате на детето си, че е „номер едно“, понеже се труди и упорства, когато желае нещо. И следващия път, когато му предстои предизвикателство, то ще знае как да постъпи, за да е „номер едно“ отново.
Понякога родителите смятат, че тийнът е можел да направи повече. Невинаги обаче трябва да показват разочарованието си. Критичните майки и бащи с твърде завишени критерии отглеждат неуверени в себе си синове и дъщери.
За вас третото място на олимпиадата по биология не е достатъчно
За родителите на съученика, попаднал на трето място на олимпиадата по география, това е грандиозен успех. Двамата тийнейджъри са постигнали еднакъв резултат, но реакцията му дава различна цена. Дока-то другият ученик се кефи, че е взел медал и че родителите му се гордееят с него, вашият е потиснат, защото мама и татко не са доволни. Това задълбочава неговата собствена неудовлетвореност и неувереност, влияе отрицателно на самочувствието му.
Не е този начинът да го амбицирате за следващата олимпиада, напротив
Вместо да сте недоволни, похвалете го, кажете му, че вярвате в него и анализирайте заедно какво да направи, за да спечели първото място.
Внимавайте много с поставянето на критериите
Най-добре фокусирайте изискванията си върху старанието и труда на тийнейджъра, а не върху резултата. Докато виждате, че той се старае, учи и не се отказва от целите си, го стимулирайте всякак. Хвалете го, повтаряйте, че ще успее, защото полага нужните усилия, не спирайте да показвате гордостта си. Ако резултатът не е задоволителен (за него или за вас), не го потискайте. Уверете го, че успехът е в това да направиш всичко възможно и да дадеш най-доброто от себе си, без нищо да може да те спре.
Похвалите трябва да бъдат адекватни и искрени. Да речем, дъщеря ви е пълничка и се притеснява. Вие също се притеснявате да не се комплексира и тръгвате да я помпате с безумни комплименти: „Толкова си красива! Ако отслабнеш, ще погрознееш! Момчетата не харесват кльощави“.
Вярната тактика е различна
Без да превръщате килограмите в проблем, й помогнете да влезе във
форма. Не заради момчетата или заради самочувствието дори – важно е за здравето й. Гответе здравословно. Вечеряйте рано и не купувайте никакви храни боклуци. Прекарвайте ваканциите активно. Когато тя приплаче, че е дебела, й кажете, че за нейната възраст е нормално да бъде по-пухкава, но с малко усилия ще постигне теглото, което я кара да се чувства най-добре. Предложете помощта си, а ако вие също сте имали проблеми с теглото на нейната възраст, разкажете й как сте се справили.
Тийнейджърът трябва да има реалистична представа за себе си, а при някакъв проблем като свръх-тегло, акне или лоши оценки се фокусирайте как може да бъде решен, вместо да му натяквате, че има вина за него.
Ако се наложи да критикувате сина или дъщеря си, използвайте т.нар. позитивна критика (“ Със сигурност на следващото състезание ще успееш, защото ще тренираш повече и ще започнеш да си вярваш.“). Не си спестявайте похвали, но и не си измисляйте – фалшът разрушава доверието помежду ви.
Leave a reply