От три месеца съм парализиран и няма надежда да проходя
Преди три месеца се случи нещо, което преобърна коренно живота ми. Още не мога да повярвам как за няколко секунди може да се случи нещо, което да сложи край на всичките ти мечти, амбиции, планове.
В мое случай наистина стана за секунди. Бързах да се прибера вкъщи през нощта, тъй като се връщах от дълга командировка. Карах малко по-бързо. Отсреща ме заслепиха фаровете на друга кола, по-късно се свестих в болницата. Оказа се, че съм излетял от пътя. Онзи изобщо не спрял да погледне как съм, открили ме няколко часа по-късно.
Оживях, но цената, която плащам, е прекалено висока. В момента съм в инвалидна количка и така ще си остана цял живот. От кръста надолу съм напълно парализиран. Лекарите не дават никаква надежда.
От успешен, щастлив човек с прекрасно семейство, сега съм инвалид. Всички около мен ме подвкрепят – децата, съпругата ми също, но аз знам, че не мога да искам да ме дундуркат цял живот. Особено от жена ми, която е млада още, а е очевидно, че оттук нататък няма как да посрещна нуждите й.
Опитвам се да намеря нещо, което да правя, да не изпадам в самосъжаление. Все ще измисля нещо, поне да печеля някакви пари, а да не разчитам на инвалидна пенсия. Добре поне, че има интернет, а аз съм компютърно грамотен и зная езици… С парите ще се справя, но личният ми живот и плановете заминават…
Д. Ш., Варна
Add comment