Aко поверията за времето и дома имат обективен подтекст, някои поличби са базирани на страха на хората пред непознатото
От какво се страхуваме? От нечистата сила – всякакви дяволи, духове, демони,неспокойни души и т.н. Едва след активното изкореняване на всичко „вълшебно” днес вече не сме толкова безпомощни пред отвъдното. Но интересното е, че поверията, базирани на тази сила, са останали.
Ако подсвиркваш нощно време с уста, ще повикаш дявола, който ще ти вземе парите. Ако чистиш и изнасяш боклука по тъмно, когато някой заминава, го обричаш на проблеми, тъй като висшите сили вече не го пазят.
Показването на некръстено новородено на чужди хора го заплашва с уроки.
Отразяващите повърхности се покриват по време на погребение, за да не „пленят“ духа на покойника.
Мнозина дори не се замислят за произхода на подобни вярвания и просто ги следват. Макар че съвременната наука не е съгласна със съществуването на отвъдното и с възможността за енергийно влияние върху нечие биополе, чувствителните хора разбират, че не всичко е толкова просто. Затова не бива да се игнорират „безпочвените” народни поличби. Те са родени още когато човекът е виждал и знаел много повече от днес.
Макар че, като цяло, народните поверия са напълно обосновани, все пак те невинаги сработват. Причините са няколко
Индивидуалната карма. Ако на някого е съдено да е богат, то колкото и да си подсвирква с уста, нищо няма да се промени. Поверията са само своеобразни правила на поведение в света и като всяко правило, си имат изключения.
Възгледите на отделната личност. С хората се случва това, което те са готови да приемат. Тревогите настройват биополето на индивида на определени вибрации. Страхуващият се от черни котки ще се сблъсква с всякакви неприятности след срещата с такова животно. А този, който не вярва в това поверие спокойно ще отмине и никой няма да пострада.
Деформация. Много вярвания са достигнали до нас проренени, поради което те не работят
Но ако човек „пусне в себе си” дадена поличба, то лично за него енергийната програма може да се активира. Народните поверия трябва да се имат предвид, но не бива сляпо да им се подчиняваме. Те трябва да са подсказки, а не стопроцентово ръководство за действие.
Всеки човек изгражда индивидуални отношения със света. И нищо чудно, че нерядко Вселената започва да дава конкретни подсказки на отделната личност. Много е важно да си формираме собствен списък от поверия. Например: ако се спънете на прага, ще ви върви през деня; ако срещнете бяла котка, скоро ще пътувате; ако чуете птица да чука по прозореца, ще получите романтично предложение.
Собствените поверия не е задължително да повтарят народните, дори могат да им противоречат. Така индивидуалните опит побеждава колективния и се оказва по-актуален.
Народните поверия са съкровищница на уникална информация. Защото много от това, което е било известно на нашите предци, е изгубено. Най-разумното е да използваме хилядолетния човешки опит, като при това се осланяме на нашия собствен.
Add comment