Тя е добро момиче и прави всичко, за да ми се хареса, но винаги ме дразни
Никога не съм вярвала в клишетата, като това за злата свекърва. В момента на мен ми се случи така, че синът ми доведе едно момиче и заживяха у нас, тъй като нямат възможност да се отделят засега. И въпреки всичките ми опити, мога да ви кажа, че я мразя ужасно. Каквото и да направи тя, ме дразни. Само като я погледна, и все едно не знам какво виждам…
А тя не ми дава никакви поводи да я ненавиждам така! Добро момиче е, симпатично, скромно. Работи, носи пари вкъщи, а като си дойде, чисти, добра домакиня е. Още двамата нямат деца, женени са от две години, пък и са много млади, но съм сигурна, че ще бъде и добра майка. Защо тогава я мразя толкова, наистина не разбирам. Но не мога да го преодолея.
Уж нищо не й казвам, старая се, но винаги ще изпусна нещо, против волята си. Тя също не ми казва нищо, но съм сигурна, че усеща. Онзи ден синън ми спомена без никакъв повод, че ако малко му потръгне новата работа, първото нещо, което ще направят, е да се изнесат под наем. Аз не искам да се изнасят, у нас място има достатъчно. Но така и не успявам да овладея тази своя неприязън към нея.
В. И., Шумен
Leave a reply