Има ли някакво значение бебешкия пубертет? Има, да! И подари това не бива да се подминава с лека ръка
Когато започне бебешкия пубертет родителите може и да не са съгласни с онова, което се случва.
Свикнете е тази мисъл -преди детето ви да стане самостоятелен човек, ще трябва 3 пъти да изтърпите пубертета му и съпътстващите екстри като бунтарство, инатене, променливи настроения. За онзи в тий-нейджърската възраст знаете. Преди това около 9-10 идва т.нар. предпубер-тет и доста прилича на истинския. Най-малко известен е бебешкият, който спохожда повечето деца около 2 години.
Името е дадено по аналогия, но тя не е случайна -както тийнът се смята вече за голям и непрестанно го връхлетяват пориви за независимост, така и едва ли не вчера проходилият мъник започва да не слуша родителите си и демонстративно да проявява опърничавост. Защото той осъзнава, че е отделна личност, не е бебето, което съществува в симбиоза с майка си, и заявява своята индивидуалност.
Първите признаци на т.нар. сепарация са думите -синът и дъщеря ви започва да казва „аз“
Все по-често чувате“ не“,“ няма“, „не искам“. Това са индикатори, че детето различава своите желания от тези на родителите си, обясняват психолозите.
Точно в периода около 2-годишна възраст родителите пък имат да го учат на
много неща – да не смуче биберон, да използва гърне, да се храни само, даже да подрежда играчките си. Както повечето неща в живота, които детето ще трябва да усвои, и тези са свързани с известна принуда. Къде-къде по-приятно му е да пусне в памперса, вместо да казва, че му се пишка. Мама се сърди заради подмокрените гащи, но как то да не й се опъне, щом му разваля бебешкия рай. Някои психолози посочват, че и този най-ранен пубертет се дължи на стреса, който хлапето преживява, преминавайки от една възрастова група в друга.
Отделянето на детето естествено предизвиква тревожност у родителите
Бебето, което досега те главно са носили и са водили за ръка, вече ходи съвсем самостоятелно и като хукне нанякъде, не се сеща да се обърне. Инстинктът да го защитят от всякакви опасности ги кара трудно да приемат сепарацията за факт.
Така се появява естествен сблъсък – детето иска да се справя само и да се изявява според индивидуалните си желания. Родителите му искат да управляват поведението му, за да го защитават и възпитават. В резултат и двете страни често се изнервят. Мама и татко повишават тон, но не си позволяват да пляскат. За разлика от хлапето, което даже понякога си позволява да ги удря.
Психолозите твърдят, че трудният период трае около една година – обикновено докъм 3. Той отстъпва пред постепенното социализиране на детето, пред по-активното общуване, когато то започва да изразява с думи какво иска или не иска.
Leave a reply