Любимият ми ме заведе на мечтано пътуване, за да ми разбие сърцето. Аз обаче оцелях – като по чудо.
Любовта е сляпа, но след време все някой ти отваря очите, казваше баба ми, като ме гледаше как се захласвах по най-неподходящите момчета още в училище. Само че тогава увлеченията ми минаваха бързо и без последствия, защото си оставаха май само мои трепети. Бях срамежлива, свита, а и недостатъчно ефектна (разбирай – с развита гръдна обиколка), та да привличам жадните им погледи и юношески мераци.
Голямото увлечение дойде чак на 27 години.
Разделихме се
Живях си така фриволно в гимназията и университета, без да срещна страстната любов, за която само слушах да говорят приятелките ми. Не страдах от липсата й, сякаш се бях примирила, дори ми се струваше, че така съм си по-щастлива. Няма любов, няма проблеми. Забавлявах се, флиртувах, правех любов от време на време, но постоянните ми връзки с мъже бяха на приятелска основа. Движех се с интересни хора и компанията ни беше доста сплотена.
Сестра ми, красавицата на рода, е с 6 години по-малка, но ме „прежени“. Не че аз давах някакви подобни заявки на 27 години. Баба ми вече я нямаше да ни успокоява, нe за всеки идва „сляпата“ неделя, но и времената се промениха, така че никой не се тревожеше дали ще се омъжа. Принцесата на семейството обаче искаше приказна сватба и такава вдигнахме. Сестричката ми беше прекрасна булка, младоженецът, неин връстник и състудент, също сияеше – две щастливи хлапета, помислих си разсеяно…
Баща ми само отбеляза „едно време, като ходехме войници, пак се женехме в университета, но все пак бяхме станали мъже, поне с 2 години по-големи от колежките си…“ Мама се засмя, а аз се огледах да видя дали има някой по-мъж сред гостите от страна на зетя. И го видях!
Той беше вперил очи в мен
Обърнах се – да не би да гледа някоя хубавица зад мен, но не. Там бяха умилените ни лели, до мен бяха нашите. Невероятно, той изпиваше с поглед… мен! С ужас усетих как се изчервявам. Нима ще се превърна пак в срамежливка, по-добре да потъна вдън земя! Така се „запознах“ с любовта от пръв поглед, която заслепи и двама ни.
Никога не попитах Мишо какво го бе накарало да впери очи в мен на сватбата на сестра ми. Не ме интересуваше! Важното бе, че бях лудо влюбена и страстно обичана, което не ми се беше случвало. Минаха две години на крилете на любовта, както бях чела по книгите.
За третата годишнина от сватбата на сестра ми и нашата първа среща, Мишо предложи да направим романтично пътешествие заедно. Приехме с възторг. Сестра ми призна, че си мечтаела за меден месец в Париж, аз исках Виена, но мъжете отсякоха – ще ви водим във Венеция. И няма да е за месец, а за седмица – уточниха те „кавалерски“. Учудих се малко, че всичко са планирали предварително, но пък беше приятно. Започнах да си фантазирам как ще получа предложение за брак със стар венециански пръстен, открит в малко антикварно магазинче до Моста на въздишките.
Невинаги денят се познава от сутринта
Пътешествието започна романтично, но завърши драматично, мога да отбележа сега с чувство на самоирония. Защото се оказа, че любовта наистина е сляпа – как иначе да си обясня, че не съм видяла нито една пукнатина в отношенията ни през последната година, не съм заподозряла нито за миг, че огънят гасне в сърцето на любимия ми.
Първите дни във Венеция бях завладяна от прекрасната архитектура и атмосфера в най-романтичния град на света, където обаче никога не искам да стъпя отново. Защото там получих най-невероятното признание от любимия си: „Доведох те на това пътуване, за да ти кажа, че всичко свърши…“ Направено на вечеря на свещи, когато стандартно се поднася обяснение в любов и годежен пръстен. Е, нашата история е нестандартна от началото до края.
Признанието беше неочаквано, но реакцията ми – също. Мишо беше подсигурил публика – за да не изпадна в истерия в момента, в който ми съобщи решението си да ме напусне. Беше довел сестра ми в същия хотел – да й плача на рамото, зет ми – негов съучастник, който да ни върне в София, преди двете да сме го „убили“ за нещастието, което ми причинява.
Това обаче не се случваше с мен – така го чувствах. Затова не му лиснах чашата вино в лицето, не ми разби сърцето, не изпаднах в потрес, нито в истерия. Все едно през тези години бях изгледала един толкова романтичен филм, че бях „влезнала“ в него, но краят също ми хареса. Обичам да е неочакван.
Баба ми, ако беше жива, щеше да каже, че тогава не съм срещнала истинската любов, но аз пък ще ви призная, че сега съм в друг филм и не ми се иска да свършва.
Моника В., 31 г., София
Източник:Журнaл
Add comment