Ако познавате самотна майка, със сигурност сте я чували да казва: „Трябва да бъда и майка, и баща“
Това е нормално, но не бива да се прекалява с шизофреничната роля. Майката си е майка, няма нужда да се прави на нещо, което никога няма да бъде. Тийнейджърите са супер интуитивни и усещат на мига дори най-фината нотка измамност и театралничене.
Другото типично за самотните майки на момчета е постоянната тревога, че техните синове няма да станат „достатъчно мъже“
Няма причина за тези страхове. Момчетата се раждат момчета не само заради половите си белези, но и заради онова, което е вътре в тях – душевност, характер, светоусещане. Затова пък имайте едно наум, че ако сте прекалено притеснени и постоянно товарите детето с някакви фобии, вие му внушаване несигурност и създавате нервна среда.
Така че съвет номер 1 на психолозите към самотните майки на тийнове е: бъдете естествени, освободете се от притесненията за момчето и го възпитавайте така, сякаш се намирате в най-нормална ситуация.
Конфликти ще има и няма да ви е лесно, защото ще ги посрещате сами. В пубертета момчетата искат да изпитат силите си и да докажат, че са независими. Когато се стигне до караница, избягвайте крясъците и заплахите. Това само ще усложни нещата. Обяснете, че имате нужда да се усамотите за известно време, и разговаряйте, когато страстите са утихнали.
Не се дръжте грубо, нито пък изпадайте в излишно кокетство
Тийнът ще усети, ако се опитате да го манипулирате със сълзи и демонстрации на женска слабост. Гледайте на него като на равен в спора, но спазвайте категорични граници. Щом сте казала, че синът ви трябва да се прибере в 23 часа, не му звънете пет пъти дотогава. Ако той обаче закъснее, е необходимо да понесе съответните последствия.
Децата, които усещат доверието на родителите си, действат по-разумно, защото няма нужда да съчиняват бунтове. Още повече важи за синовете на самотните майки – те не обичат да ги разочароват. Даже те също се чувстват отговорни за майките си. Не е рядкост да се държат покровителствено. Ако и вашият син го прави, стимулирайте го. Показвайте, че оценявате поведението му, но без да изпадате в сантименталности. Не запълвайте емоционалните си празнини с присъствието на вашия син и не го обсебвайте. Това е прекалено задушаващо и може да го подтикне да се дистанцира от вас.
Понякога ще става въпрос и за бащата. Независимо в какви отношения сте с него, не си позволявайте да говорите емоционално. Няма нужда изобщо да го коментирате. Реплики от типа на “ Баща ти живот си живее, докато ти ме тормозиш“ са забранени – ще настроят сина ви срещу вас. Особено в пубертета момчетата са силно заинтригувани от мъжкото си начало. Колкото и лош да е бил с вас техният баща, те ще го бранят от нападки. По този начин чувстват, че бранят себе си. Така че, ако ви попита нещо за баща си, отговорете кратко и директно.
Ако има възможност тийнът да изкарва повече време с баща си, преодолейте чувствата си към своя бивш, пише „Всичко за семейството“. Синът ви има нужда от общуването и с двамата си родители.
Ако пък бащата не е наблизо, се огледайте за други ролеви модели в живота на момчето – дядо, вуйчо, семеен приятел, учител, съсед. Не е необходимо да оставяте тези хора да го възпитават. Общуването с мъже обаче дава друга перспектива и трябва да го стимулирате.
Leave a reply