Подценяването на която и да е емоция е опасно, особено на отрицателна. Когато казвате, че не бива да я изпитва, обърквате детето
Дори и да сте прави от висотата на собствения си опит – какво толкова тъжи дъщеря ви, че някое момче събрало повече гласове, като избирали председател на класа, много важно. Остава само да й кажете, че то и после е така – в кариерата мъжете често побеждават жените само заради пола си. Вярно, че на фона на цял един живот изобщо не е важно дали тя е станала председател на класа, или не, но не й помагате с незачитането на моментните й чувства. Напротив, създавате предпоставки да се съмнява в себе си. Тя мълчаливо ще страда, ще се чувства пренебрегната и безсилна, но и разочарована от вас, защото не сте показали съчувствие и не сте й помогнали да преодолее отрицателните си емоции.
Психолозите съветват да учите детето си да назовава чувствата си, като му задавате въпроси мъчно ли му е, обидено ли е, страх ли го, ядосано ли е
Така то ще се научи да разпознава отрицателните емоции и да не страхува от тях. Вие пък му показвате, че приемате правото му да се чувства по този начин. Едва след това може да започнете да го учите как да се справя с неприятните емоции, които неизбежно съпътстват човек във всички възрасти.
Това също са важни уроци и те са ваша родителска отговорност, но ще пропуснете да ги преподавате по правилния начин, ако просто внушавате „Мъжете не плачат“ или „Жените не се бият“.
Add comment