Как да се справите с мъжа, които постоянно мърмори?

Какво да се лъжем, не сте от жените с огромен късмет. Партньорът, който вечно мърмори, е голямо бреме и за най-влюбената жена

Ако не сте от търпеливите и все още можете да бягате, по-добре го направете. Защото с възрастта този мъжки дефект не се оправя, задълбочава се. Особено след 40-50, когато мъжете се плашат, че са преполовили живота си и не са постигнали онова, което са искали. А каквото и да са постигнали, мърморковците обикновено са програмирани да смятат, че не са постигнали това, което са искали.

Те обикновено биват два вида. По-лесни за издържане са „дървените философи“ – недоволните от положението като цяло. Оплакват се от колегите, шефа, комшиите, държавата, международната конюнктура, времето. Но от тези, които обичат – жената, децата, роднините и приятелите, рядко се жалват. Това ги прави относително поносими за съвместен живот.

Вярно, досадно е да слушате как любимият вечно е негативно настроен, обаче и вие се настройвайте философски. Това ще рече да кимате, да мълчите и наум да си повтаряте „Мърмори, ама такъв съм си го избрала и си го обичам“. В никакъв случай не започвайте да му пригласяте или съчувствате, само ще удължите пледоарията му. Ще приказва, приказва, ще се изприказва и в един момент ще млъкне.

Вторият тип мърморковци освен от живота като цяло се оплакват от собствения си живот в частност. Наистина са трудни за издържане, защото партньорката им започва да има чувството, че никога не може да се угоди на този мъж, че тя е виновна за всичко това, от което той се жалва, че в крайна сметка са едно много, много нещастно семейство.

Ако не можете да се разделите с такъв съпруг, свикнете да го понасяте безболезнено. Той си е такъв – негативно настроен, независимо дали нещата от живота ви са добре или не. И куфар с пари да намери на улицата, ще ги преброи и ще каже „Малко са“. Като си купите тристаен апартамент, ще страда, че не сте могли да си позволите четиристаен. Изобщо – досада и половина, но поне си е ваша!