Аз съм голяма късметлийка
Когато си на 42, нямаш работа и мъж до себе си, животът изглежда наистина гаден. Но човек никога не трябва да губи надежда. Защото съдбата си знае…
По принцип съм песимист. Но събитията ме накараха да погледна по съвсем нов начин на нещата.
Минах четиридесетте преди 2 години и буквално изпаднах в депресия. Състоянието ми обаче стана наистина тревожно, когато ме изхвърлиха от работа. Случи се някак неочаквано. Тъкмо се бях замислила над проекта „семейство и деца“ и изведнъж останах на улицата. Наложи се да забравя за личните планове и да се съсредоточа върху новия проблем – да си намеря работа.
Срещнах любовта
Търсенето продължи близо година. Пишех на хонорар тук-там, но не беше като да получавам заплата всеки месец. Ограничих излизанията, защото за всяко кафе или сядане в заведение трябват пари, а аз ги нямах… Докато един ден приятелка не ми звънна с предложение за интервю. Първо малко се дръпнах, защото ставаше въпрос за репортер в ежедневник. Който не е попадал в подобна ситуация, не знае колко е натоварено. Работата е много, постоянно имаш някакъв ангажимент, ходиш по срещи, интервюта, събития, вечер се прибираш късно.
След като поразмислих обаче, реших да приема, защото не се знаеше кога щеше да излезе нещо по-добро, а трябва да се яде все пак. Така че отидох на интервюто.
Харесаха ме и ме назначиха. Така започна моят нов път в света на журналистиката. Постоянно бях в движение – пътувах, срещах се с различни интересни хора. Първата седмица бях страшно уморена от препускането, но после свикнах. И дори взе да ми става приятно.
А и нали преди все се оплаквах, че не срещам нови хора и не мога да се запозная с подходящ мъж, сега имах възможност да поправя това. Повечето събития събираха на едно място наистина представители на различни професии – освен колегите журналисти, новата ми среда ми предложи приятни срещи с художници, поети, писатели, музиканти, актьори, банкери. И аз се оглеждах за „моя човек“. Както обикновено става обаче в живота, оказа се, че той се намирал буквално под носа ми, няколко етажа по-надолу от офиса ми.
Фактът, че е по-млад, малко ме притесни. Не съм от жените, които ще тръгнат да омайват младежи, но този наистина ми хареса. Беше изключително чаровен, интелигентен и възпитан. Качества, които всяка жена, минала 35, започва да цени и търси в мъжа. Имахме за какво да си говорим, макар да се срещахме рядко, защото той спадаше по-скоро към администрацията, а аз – към творческия екип. Няколко пъти обаче се засякохме в асансьора и тогава усетих как сърцето ми се качва в гърлото.
На едно парти споделих с приятелка за Петър, оказа се, че тя го познава и дори е работила с него доста време. Предложи да играе ролята на сватовница. Аз естествено отказах. После забравих, че изобщо сме го коментирали…
Един петък, в края на дълга и тежка работна седмица, приятелката ми се обади да ме покани на предколедно парти на известна фирма, която работеше с нашата медия. Каза, че щяло да бъде интересно и забавно. И въпреки че не ми се ходеше много, не можах да й откажа.
Когато влязох в залата, я потърсих с очи. Видях я да си говори сладко-сладко с Петър!
Първата ми реакция беше да се завъртя на 180 градуса и да си тръгна. Но беше късно, защото и двамата ме бяха видели. Усмихнах се и тръгнах към тях, а по пътя си взех чаша вино, която изпих почти на един дъх. Топлината на алкохола, разливаща се по тялото ми, промени малко настроението и аз се почувствах по-добре. Когато застанах пред тях, вече се усмихвах истински. Вечерта беше повече от приятна. Не помня колко алкохол изпих, нито как съм се прибрала.
Когато отворих очи сутринта, видях красивата глава на Петър да лежи на възглавницата до мен. Изпаднах в ужас. Опитах се да си спомня всичко, което се беше случило… В този момент той ме погледна. Погледът му беше толкова топъл и изпълнен с любов. После ме целуна. И аз забравих за притесненията. Мислено благодарих на приятелката си. После се отпуснах в топлите завивки и се отдадох на любовта му.
Бях готова да посрещна новата година. С нова работа и мъж до себе си. И мечтата за семейство, която ставаше все по-реална.
В.П., Варна
Източник:“Жуpнaл“
Leave a reply