Те винаги пламенно искат домашен любимец и се кълнат, че ще се грижат за него
Често в крайна сметка тази „чест“ се пада на мама и на тате. Накратко и от опит – по-добре не взимайте животно вкъщи, ако самите вие не можете да поемете част от грижите.
Когато става въпрос за куче, имате да си изяснявате няколко неща, преди да решите.
Първо преценете дали тийнът има време да се грижи за него. Ако има прекалено много извънкласни занимания, ако обучението му е тежко, ако му предстои матура, по-добре да отложите осиновяването на животно. Младите хора нямат особено реална представа за времето и трудно го разпределят. Дъщеря ви сигурно искрено вярва, че винаги ще й остава половин час да разходи кучето. Но след двата теста в училище, след часа по балет и след урока по немски ще отиде на рожден ден на приятелка и ще закъснее, защото „никой още не си е тръгнал, не мога да си тръгна само заради кучето“. Седнете заедно с тийнейджъра и запишете всички негови ангажименти през учебната година по часове. Ако те са много, веднага ще разберете, че реално няма никакво време за куче.
Следващият важен въпрос е дали наследникът ви има необходимите качества да гледа куче. Това не е играчка, която взимате вкъщи за забавление. Кучето изисква много търпение и постоянство във възпитанието, абсолютна отдаденост, когато се разболее, ежедневни разходки без нито едно изключение. Ако вашият тийн е зиморничав, кой ще извежда кучето в студената зима? Ако обича да спи до късно, кой ще направи разходката, когато на животното сутрин му се ходи до тоалетна?
Leave a reply