Мъжът ми беше моряк, а аз работех като секретарка. Когато родих сина си, напуснах работа и останах вкъщи.
Това ми харесваше – майка ми идваше всеки ден да готви и да чисти, а аз се занимавах само с детето. Но скоро взе да ми става скучно. Мъжът ми отсъстваше понякога задълго, а аз – все вкъщи. Приятелките ми скитосваха по курорти и екскурзии в чужбина, сваляха гаджета, купуваха си нови дрехи и говореха все за
Не мога да избягам от миналото си
неща, които слабо ме интересуваха – колко са лоши шефовете им, каква диета са почнали, какви страхотни ботуши видели.
Един петък се обадих на майка по телефона. Казах й, че съм повикала да напръскат вкъщи против хлебарки и по-добре ще е детето да спи при нея. Тя дойде и го взе, а аз отидох с една приятелка на дискотека. Не бях много по дискотеките, но исках да изляза, да срещна нови хора.
С приятелката ми Дани се познавахме от едно време, малко простовата ми изглеждаше, но за компания ставаше. Уговорихме се предварително да се приберем заедно и в дискотеката да не се делим. Пет минути след като влязохме в заведението, ни се лепнаха двама непознати. Не бяха лоши, особено единият. Гого – дълъг, много бял и луничав, с червеникава гъста коса, като скандинавец. Запознахме се, танцувахме, после те ни почерпиха по една водка.
По едно време Дани изчезна някъде и получих есемес, че си е тръгнала и даже вече била в таксито. Хвана ме яд, но Гого ме успокои, че няма нищо страшно, той бил възпитан от майка си да изпраща момичетата, за да не им се случи нещо по пътя. Не беше много късно, но вече беше тъмно и взехме такси. Гого седна до шофьора и когато стигнахме до нашия блок, той вече беше платил. Това ме впечатли, признавам си.
Благодарих му, но той каза, че още не може да ме остави, защото не се знае дали във входа не се е скрил някой перверзник. Позволих му да влезе заедно с мен в кооперацията и да се качи до апартамента. После, пред вратата, той много мило ме запита може ли да влезе, за да използва тоалетната. И аз, като първа глупачка, казах да. Гого влезе в тоалетната, а аз отидох до кухнята да си налея чаша вода. Още не бях я допила, когато усетих, че ръцете му ме сграбчват, а той шепне: „Недей да викаш, миличка, няма смисъл, сега ще пуснем докрай телевизора, тъй че никой няма да разбере какво става…“ Завлече ме в спалнята и ме хвърли на леглото.
Когато на другата сутрин се събудих, него го нямаше, но цялото тяло ме болеше, бях издрана до кръв, лицето ми беше подуто. Погледнах се в огледалото. Оттам ме гледаше една непозната.
Мъжът ми се прибра след един месец, когато вече бях наясно, че съм бременна. Роди ни се дъщеря, Юлия – бяла, луничава, с червеникаворуса гъста коса и стъклено сини очи. Мъжът ми реши да се преместим в София, където бяха му предложили добре платена работа. Това за мен беше добро решение – вече не можех да живея в този апартамент и да спя на това легло, не можех да излизам от вкъщи дори, защото все се оглеждах да не видя някъде изнасилвача си.
Преместихме се в София, купихме си ново жилище, дъщеря ми растеше жизнена и красива, аз се успокоих. Мъжът ми беше влюбен в Юлия, а и тя много го обичаше. Като ни идваха гости, той винаги разказваше колко странни са гените – ей на, при двама мургави родители, Юлчето приличала на баба му по бащина линия, която била датчанка.
Дъщеря ми порасна и се наложи да вадим някакви документи, затова отидохме до родния ми град с нейната кола. В общината имаше големи опашки по гишетата и двете с въздишка се наредихме на една от тях. Мъжът пред нас се обърна и сърцето ми спря – това беше моят изнасилвач. Не, не беше той, не можеше да бъде той, по-скоро приличаше на него.
Беше много странна гледка – дъщеря ми и този младеж поразително си приличаха – и двамата бяха синеоки, луничави, с високи скули и червеникави коси. Той също се изненада. Не знам защо ми хрумна да го попитам: „Извинявайте, приличате ми на един мой познат, Гого се казваше, да не би да сте негов син?“ Той се поколеба, а после отговори: „Не, не познавам баща си, аз съм дете на самотна майка…“
Разплаках се, дъщеря ми се разтревожи, хукна да дири вода. Непознатият млад мъж сякаш се изпари. Добре, че съпругът ми не дойде с нас. От кошмарната сянка на миналото, както изглежда, не може лесно да се избяга. Тя ще ме преследва до края на живота ми.
Олга
Add comment