Занималнята, в която малките ученици трябва да се подготвят след часовете, е задължителна де юре
Но по някакви причини за вашето дете я няма де факто. Очаква се то да учи уроци и да пише домашни вкъщи.
И ето ти една от най-честите кавги в много семейства – кога да се подготвя за следващия ден. То се прибира с трясък, няма търпение да хвърли раницата зад вратата и да си поиграе. Родителите настояват първо да си научи, пък после да играе, колкото иска. Те от опит знаят, че размотаването не е най-добрият начин нещо да се свърши, както трябва. Дори най-либералните не са склонни да оставят малките ученици да разпределят времето според предпочитанията си. В началните класове се създават навици, които важат до края на университета, пък и цял живот. А безспорно полезен навик е първо да си свършиш работата, после да се забавляваш.
Според опитните педагози е добре родителите да се постараят да запазят цикъла, на който детето е свикнало в занималнята (все някога трябва да е ходило на занималия, нали е задължителна по закон). А той предвижда време за игра след часовете, обяд, пак игра и подготовка на уроците с
малки междучасия. Този ритъм трябва да се следва и вкъщи. Домашните са естествено продължение на учебния процес и е много по-ефективно да се правят, когато материалът е още пресен в главата на детето.
Не е правилно да не оставите време детето малко да си почине, след като се нахрани. Може даже да поспи половин час, особено ако е станало рано за училище. За родителите, които не са вкъщи по това време, правилният подход е да договорят с детето в колко часа започва да учи. Какво ще прави дотогава може да си е негова работа, естествено, в разрешените граници.
Повечето експерти не препоръчват родителите да насърчават малките ученици да оставят подготовката на уроците за вечер, когато мама и татко що си дойдат и ще помагат. Тогава може да е времето, през което те контролират дали детето си е направило домашните и дали иска нещо да му обяснят. Но да се очаква, че след вечеря то ще е достатъчно бодро тепърва да започне да учи с внимание и старание, не е разумно.
Освен това така се създават най-малко два лоши навика – детето да учи не самостоятелно, а ако някой му виси над главата, и да отлага работата до крайния възможен момент, пише „Всичко за семейството“. Те ще му пречат наистина цял живот.
Add comment