Тортата, на която обичайно казваме крем-пита или сладкиш Наполеон, е със съвсем простички съставки
При това, необходимите продукти са малко на брой – варен крем и многолистно тесто. Въпреки това тя е любим десерт в много страни по света.
Версиите за произхода на рецептата са няколко. Най-любопитната е свързана с победата на руснаците над Бонапарт през 1812 г. Век по-късно в Москва се
подготвяли за тържествено честване на годишнината и задругата на московските готвачи дала своя принос. Майсторите измислили топящ се в устата сладкиш с триъгълна форма, за да напомня за шапката на френския император, и пожънали небивал успех. Десертът бил наречен торта Наполеон и бързо спечелил популярност, защото се приготвял сравнително лесно – няколко неголеми триъгълни кори от запечено многолистно тесто се намазвали обилно с обикновен млечно-маслен крем и се оставяли да престоят на хладно едно денонощие, за да се напоят добре.
Изглежда, че руските готвачи били не само изобретателни, но и добре обучени не къде да е, а именно във Франция. Защото там в началото на 20 в. същият десерт бил вече добре познат и се наричал просто милфьой. Това в превод от френски означава хилядолистен, ще рече – от многолистно (бутер) тесто.
Рецептата е описана за първи път през далечната 1651 г. от Пиер де ла Варен, а по-късно Мари-Антоан Карем я усъвършенства. Десертът според тези майстори се приготвя от три слоя бутер тесто с два слоя сладкарски крем между тях, а отгоре се поръсва с рязани бадеми.
Старинната рецепта почти не се отличава от съвременната. Вярно, днес има много варианти на тортата Наполен, в които присъстват плодове, кондензирано мляко, ядки. Понякога вместо крем се слага сладко, плодове, бита сметана, а отгоре се ръси какао или пудра захар. Съществуват и солени варианти на тортата. Италианците например заместват сладкия пълнеж със спанак, сирене и песто. В Северна Европа пък заливат десерта с желе от горски плодове и захарна глазура. В Полша го наричат кремовка и го правят от два слоя тесто и гъста сметана между тях.
Add comment