Защо наказанието в ъгъла не работи и какво трябва да направите, за да укротите немирника?

Да го набиете или да не го набиете – това е въпросът. Отговорът и на двата е „не“

Не бива да биете детето, макар все по-често да се чудите дали това не е единственият начин да се справите с непослушанието. Не казвайте „То не разбира от друго“. Истината е, че всяко дете разбира от друго, ако намерите правилния подход и инвестирате време.

Но понеже и време нямате, избирате наказанието. Не го шамаросвате, не крещите, а го пращате в “ ъгъла“. В съвременния вариант на този древен възпитателен метод изолацията обикновено е на място без играчки и развлечения. Детето трябва да стои там, докато не го освободите. През това време очаквате да се вразуми и да обещае „Повече няма да правя така“.

Този начин за възпитание е по-разпространен от „шамарената фабрика“ и няма съмнение, че е по-приемлив от нея. Но психолозите са категорични, че дългосрочният му ефект е съмнителен.

Наказанието в ъгъла коригира неприемливото поведение за момента, но после то се повтаря отново, ако детето не е разбрало и осъзнало защо е санкционирано.

При това наказанието нанася поражения. Синът или дъщеря ви се чувстват отхвърлени от вас дори да не сте ги затворили в другата стая или, не дай боже, в килера. Макар и за кратко, детето е подложено на интензивен стрес, страхува се кога ще свърши принудата, какво следва, кога пак ще се повтори. Така то не мисли защо е наказано, а се чувства объркано, изоставено и нещастно.

Дори и с най-неприемливото поведение можете да се справите, като вместо да изолирате детето, се приближите до него, съветват педагозите. Първо го укротете – застанете на нивото на очите му и с нормален тон заявете, че искате да поговорите. Колкото по-сериозно кажете това, толкова повече внимание ще получите – плачът, тръшкането или каквото там друго се случва веднага ще престане.

След това обяснете на детето кротко, но твърдо, и разбираемо, но кратко, защо се налага да спре с неприемливото поведение. Повторете правилата, които държите да се спазват. В този момент няма смисъл да задълбавате в причините, които са го накарали да се държи лошо, после можете да се върнете на това. Сега се концентрирайте върху задачата синът или дъщеря ви да разберат защо няма да допуснете това държание нито в момента, нито занапред. Трябва да стане пределно ясно какво е позволено, какво е забрано. Понеже не е и стрес, може да осъзнае какво в поведението му е недопустимо и защо.

Ако продължите с обсъждането и му дадете възможност да сподели причините за поведението си, ефектът ще бъде още по-сигурен и дългосрочен. За разлика от наказанието в ъгъла, след което то обещава, че повече няма да прави така само и само за да се измъкне, след позитивния ви възпитателен подход същите думи ще бъдат искрени.

Този подход впрочем не изключва след всички обяснения пак да наложите наказание, особено в драстични и опасни случаи. То обаче трябва да е не изолация, а лишаване от нещо любимо – примерно от времето за електронната игра, пише „Всичко за семейството“. В крайна сметка нарушаването на допустимите граници не може да минава без последствия и това е основно правило във възпитанието.