От Кама Сутра до 50 нюанса сиво, от японските гейши до нигерийските танцьори светът е завладян от лудостта на любовта и се*са!
Учители по удоволствие
Платон в своя „Пир”, Овидий в „Любовно изкуство” и още много автори от древността се интересуват от еротиката и пишат за нея. Но най-смелите текстове идват при нас от Далечния изток. В Китай през трети век се появява фундаментален труд, посветен на се*суалността според таоизма. В него млада героиня посвещава императора в техниките на се*са, при това в удивително дребни детайли. Основната идея е, че върховното се*суално удоволствие удължава живота и го прави пълноценен. Между четвърти и шести век в Индия се създава голямата книга на любовта – „Кама Сутра”, състояща се от седем тома. Един от томовете е посветен на се*суалността и препоръчва 62 различни пози, някои от които доста акробатични. „Кама Сутра” стига до западния свят едва през 1876 г. с първия превод на английски.
Друга „библия” на еротиката е създадена през 15-и век от арабския шейх Мохамед ал Нафзауи. Книгата му „Уханната градина на удоволствията” изброява многобройни начини за достигане на оргазъм и над 600 различни наименования на мъжките и женските полови органи.
Във вторник и сряда е позволено
Практикуването на се*са през Средновековието е било въпрос на ред и търпение. Християнската църква налагала дни на въздържание – четвъртък, деня, в който е арестуван Христос, петък, деня на смъртта му, и неделя, деня, в който възкръсва. Към това се прибавяли съботите, посветени на Дева Мария, и понеделниците, когато се почитали мъртвите. Оставали вторник и сряда, но ако, разбира се, не съвпадали с някой от религиозните празници. В крайна сметка от цялата година оставали не повече от 100 „работни” дни. От тях отпадали дните на месечния цикъл, също забранени за се*с. Е, хората невинаги спазвали тези забрани, но пък си получавали и наказанието за това – принудителен труд или гладуване.
Тази чувствителна точка
Известен още в древността, клиторът е трябвало да почака до Ренесанса, за да бъде отбелязан в трудовете по анатомия. През 1559 г. Реалдо Коломбо, професор в университета на Падуа, Италия, го определя като „основно място на женското удоволствие”. Две години по-късно сънародникът му Габриеле Фалопия, чието име носят маточните тръби, претендира, че пръв е дал научна дефиниция на тази чувствителна точка. Нарича я „клитор” от древногръцката дума, използвана през втори век като наименование на външните полови органи на жената.
Кой се страхува от мастурбирането?
Медицината на 18-и век превръща мастурбирането в табу, като го обвинява, че предизвиква слепота, деменция, туберкулоза… Трябва да се появи Фройд, за да реабилитира тази сексуална практика като нормална.
Третият пол
От четири века насам в Индия съществува общността хиждра, състояща се от мъже, които се смятат за жени. В миналото те били кастрирани и ставали пазители на харемите на махараджите. И днес някои от тях решават да бъдат кастрирани, други взимат женски хормони, за да заприличат на жени. Някога хиждра са били почитани, но днес често стават жертва на хомофобия. Въпреки това през 2014 г. Индия ги призна официално за „трети пол”, пише Журнал за жената.
Проститутки ли са гейшите?
Не, противно на упоритото вярване, че гейшите са проститутки, те всъщност са само компаньонки. В японските традиции и до днес тяхната роля се свежда до това да разговарят и украсяват с присъствието си сбирки на богати мъже. Те са избирани по качествата им на събеседници, по музикалните умения, танците и женския чар. В миналото от 6-годишни момиченцата, предопределени да станат гейши, посещавали специални училища, където изучавали изкуството на поведението. Тези школи били много скъпи и често семействата цял живот ги изплащали. За да подпомогнат роднините си, някои гейши се решавали на проституция, поради което се поражда и тази репутация. И днес в Япония има няколкостотин гейши. В Токио и Киото все още съществуват малко на брой училища, млади момичета за тази екзотична професия.
Add comment