Сдържаните хора имат неподозирана сила! Вижте кои са те и дали не сте от тях!

Наричат ги още интровертни и в днешно време не са на мода, но това не отнема от силата им.

Интроверт

Кой не е срещал затворени хора, които не обичат да говорят и по-скоро мълчаливо наблюдават света около тях? Всички имаме колеги, които не вдигат очи от екрана на компютъра и се смеят на шегите на другите, но никога не разказват нищо.

А може би сме едни от тях – между 20 и 50% от хората са склонни към интровертност. При днешния стил на живот, който повелява постоянна връзка с останалите, а фейсбук е изпълнен със селфита, резервираните хора са изтласкани встрани. Над тях тежи диагнозата „социална патология“ и на фона на енергично общуващите веселяци те изглеждат като изхвърлени от обществото.

Карл Юнг, известният швейцарски психиатър и психоаналитик, пръв използва термините интровертност и екстровертност. Според него интровертни­те хора черпят енергия от вътрешния свят на мислите и чувствата си в спокойна самота. Екстровертните се „захранват“ от контактите си с другите и са в постоянно търсене на външни стимули.

Тази разлика в темперамента се дължи на дейността на мозъка. Изследвания показват, че интровертните хора имат по-силни реакции спрямо външните условия.

Например, те произвеждат повече слюнка, ако на езика им попадне лимонов сок! Американският психолог Джером Каган забелязал, че бебетата, които на 4-месечна възраст са били по-плачливи и неспокойни, след пубертета се оформят като no-резервирани и предпазливи хора в сравнение с тези, които като бебета проявявали безразличие към околните цветове, миризми и шумове. Ученият обяснява това с една специфична чувствителност на амигдалите – две мозъчни зони с формата на бадем, свързани с изразяването на емоциите.

Въпреки това е невъзможно да се предскаже със сигурност каква еволюция ще претърпи детето, тъй като личността се изгражда и с житейския опит. Всъщност никой човек не е само интровертен или екстровертен. Самият Юнг пише, че такива крайни темпераменти не могат да се впишат в обществото. Повечето хора имат поведение, което се намира между двата полюса с известна тенденция към единия от двата психологически типа.

Днешните психолози се интересуват от въпроса защо екстровертните хора са смятани за по-способни и по-подходящи да ръководят останалите. Дори Хоукс в книгата си „Силата на интровертните или за предимството на мъдростта в един превъзбуден свят“ пише, че тези, които говорят малко, създават впечатлението, че са по-ниско интелигентни от по-шумните личности. Днешният свят на бизнеса и културата принадлежи на лесно общуващите. Най-важните институции се ръководят от екстровертни натури. Американската мода на офиси, в които всички заедно, без прегради между бюрата, работят в едно общо пространство, вече е всеобхватна. Самотата не е на мода. Идеалният човек е специалист по общуване, обича рисковете и работата в екип. Тези личностни черти се възпитават у децата още от най-ранна възраст. Книжарниците са затрупани с книги, които ни учат как да общуваме, да изразяваме личността си, да излезем от черупката си. Тенденцията към екстровертност е довела чак дотам, че страхът от говорене пред публика вече се споменава в официалния международен речник на психическите заболявания.

А само преди век английският стил на сдържаност и самоконтрол се е смятал за съвършен модел на поведение. В някои източни култури, например японската, най-високо се ценят дискретните хора. Но вече и в страните от Далечния изток индустриалната глобализация насърчава към нов манталитет в бизнеса и общуването.

Истината обаче е, че екстровертните хора, противно на очакванията, невинаги са по-компетентни или по-приспособими от интровертните. Наблюденията на психолози показват, че интровертните са пo-стабилни емоционално. Докато екстровертните шумят около себе си в търсене на одобрение от другите, интровертните си дават време да размислят в дълбочина. За много професии това са изключително важни качества – в счетоводството, научните изследвания, информатиката или писателството. Интровертните освен това са по-състрадателни и съпричастни, имат повече доверие в колегите си и ценят правото им на собствено мнение, не се стремят да се налагат, пише Журнал за жената.

Човешката история е белязана от постиженията на известни интровертни личности като Махатма Ганди или Айнщайн. Дарвин прекарвал дните си в дълги самотни разходки в гората и упорито избягвал поканите за светски вечери. Стив Возняк създава първия компютър Apple в самотата на кабинета си. Дали пък светът не принадлежи на мълчаливците?