Празникът е известен сред народа като Трифоновден. Свети мъченик Трифон е народен лечител и чудотворец.
Той се ражда в християнско семейство и още като малък започнал да прави само добро на хората. Много се е молел на Господ да помага на страдащите и да ги излекува от болките и мъките им. А той самият церял хората, като използвал както лекове, така и добри думи. Легенди и предания разказват как още като бил седемнадесетгодишен успял да излекува дъщерята на римския император Гордиан. Тя имала психично заболяване. Така славата му не чудодеен лечител се разгласила.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение Господне и 3 февруари — Свети Симеон.
Народните обичаи, свързани с този ден са Трифон Зарезан или Ден на лозаря. Но те се честват от повечето хора на 14 февруари, когато е бил и празникът на свети Трифон по стар стил.
На този празник мъжете отиват на лозята с бъклица вино, варена кокошка, печена луканка и прясна пита. Всеки стопанин се прекръства, отрябва три лозови пръчки от три корена, свива ги на венец и си закичва калпака, а зарязаните корени полива с вино. После избират „цар Трифон“, който трябва да е опитен лозар и се надяват при неговото „царуване“ реколтата да е богата. След това сядат на обща трапеза да се почерпят и накрая си тръгват заедно. Начело ги води новоизбраният „цар“ и всички го пръскат с вино по пътя към дома, а той благославя хората и лозята.
Освен всички традиции и народни обичаи, имен ден празнуват Трифон/а, Лозан/а, Гроздан/а и всички производни. Но дали ще го празнуват на 1-ви или на 14-ти – това изглежда е личен избор на всеки.
Честит да ни е празникът!
Add comment