В продължение на повече от век учените изследват как сънят влияе върху паметта, и по-специално върху формирането на дългосрочната памет
И днес невробиолозите все повече се убеждават, че калейдоскопът от картини в сънищата не е нищо друго освен страничен продукт в процеса на създаване на спомени. Когато различни нишки в живота ни се преплитат, резултатът ни изглежда и познат, и чужд едновременно.
„Често това е странен съставен образ, който ни се струва непознат – пише изследователката от Университета в Манчестър Сю Люлин през 2013 г.-Той е нереален, тъй като е съставен едновременно от няколко напълно различни спомена.”
СЪНИЩАТА – ХРАНИЛИЩЕ НА ИНФОРМАЦИЯ
Особено активно научното съобщество започва да изучава сънищата през 50-те години на миналия век. Започва се с откритието на фазите на бързия и бавния сън. Днес с помощта на сканиране на мозъка изследователите могат дори да определят съдържанието на сънищата, записвайки и разшифровайки алгоритмите на мозъчната ни активност.
Изследователят на сънищата д-р Балкели създава своята „База на съновиденията”, в която влизат около 20 000 сънища на доброволци от цял свят. Той казва, че рядко оставаме сами в сънищата си и обикновено ни се присънват хората, към които сме по-силно емоционално привързани. „Сънищата отразяват емоционалното безпокойство, засягащо нашите взаимоотношения – казва той. – Всъщност сънят е ценен ресурс за анализ на отношенията ни с онези, за които се грижим, и за това, с което искаме да се борим.”
Add comment