За децата до 12-18 месеца е нормално да се будят нощем
Причините са глад, колики, растящи зъбки, силни преживявания около тръгването на ясла. Но при някои момичета и момчета това се случва и по-късно. На 4-5-годишна възраст има периоди, в които зачестяват нощните пробуждания и шмугването в леглото на мама и тате. Когато то се превърне в навик, психолозите смятат, че е налице проблем.
Най-напред родителите трябва да преценят дали не става дума за здравословни причини или обективни обстоятелства – дихателни затруднения, поява на болка или жажда, прекалено отоплено спално помещение, сух въздух.
След това вземете под внимание евентуалните. психологически причини. Нощното „движение “ може да е израз на неосъзнати вътрешни конфликти. И ако детето не е в състояние да се справи с тях, родителите трябва да му помогнат.
Според някои специалисти честото събуждане нощем почти винаги се дължи на желанието на детето постоянно да държи родителите си на свое разположение. Възможно е поведението му да е продиктувано от съперничество с братчето или сестричето.
Малкият ревнивец става от креватчето си през нощта, отива при родителите и тогава получава цялата тяхна обич и внимание. Т.е. налага им близост, от която самото то се нуждае.
Ревността у детето има и друго измерение. Тя може да се появи при мисълта, че неговите майка и татко са заедно в леглото, а то е самичко. За да ги раздели, разполага с две възможности: или да привлече единия в стаята си и да го задържи възможно най-дълго, или да се настани между тях. Ако майката или бащата отсъства временно и родителското легло е заето наполовина, свободното място става още по-привлекателно. Големият креват е топъл, уютен и успокояващ. Детето чувства, че в него би спало много по- добре, отколкото в своя.
Родителското легло не бива да се превръща в детско дори там да има достатъчно място, съветват специалистите. Препоръчително е да приемате своя наследник само по изключение – ако е болен или при превъзбуда, когато трудно заспива.
Въпросът стои по-различно, ако детето живее само с единия си родител. Поведението му може да се тълкува като стремеж да замести липсващия член на семейството. Посланието е „Виж, мога да ти правя компания, както го правеше татко/мама. Не се нуждаем от никого другиго“. Ако допуснете детето да влезе в тази роля и да си повярва, силно ще объркате съзнанието му и ще навредите на личностното му развитие.
Как да се справите с нощното будене? На първо място трябва да знаете, че страхът на вашия син или дъщеря да спи сам/а в стаята е напълно реален. Повечето родители погрешно мислят, че братята и сестрите се чувстват по-добре, когато са в отделни помещения.
За единственото дете понякога е достатъчно да разрешите домашният любимец да нощува при него.
Някои хлапета са по-плашливи и имат нужда да ги уверят неколкократно, че няма от какво да се боят. През деня може да подредите детската стая заедно, като се съобразите с вкуса и предпочитанията на домакина. Така ще му е по-приятно да бъде в нея по всяко време.
Обяснете на детето, че нощта е дадена за почивка и всеки трябва да спи в своето легло. Вслуша ли се в думите ви, на сутринта непременно го похвалете. Ако отстъпите пред неговите сърцераздирателни молби да дойде във вашето легло, вие му заявявате индиректно, че с повече настойчивост може да постигне целта си.
До 7-годишна възраст събужданията нощно време често се дължат на кошмари. Необходимо е да успокоите детето, да му дадете да пийне вода, да го придружите до стаята му и да го сложите да си легне. Може да се наложи да оставите светната нощната лампа или да изчакате, докато заспи. На сутринта го попитайте дали помни съня си и дали иска да го разкаже – това до голяма степен разтоварва психиката, пише „Всичко за семейството“. Зад страшните сънища се крият тревогите на детето – опитайте се да разберете какви са и му помогнете да ги преодолее. Ако не се справите, консултирайте се с психолог.
Add comment