С тези хора прекарвате по 8-9 часа 5 дни в седмицата
Във всеки ваш делник това е даже повече време, отколкото успявате да отделите за общуване със семейството и с приятелите си. Не е чудно, че понякога се увличате да споделяте с колегите мислите и чувствата си. Само че ако прекрачите границата и разкриете прекалено лични неща, ще се окажете уязвими. Недоброжелателен съсед по бюро може да използва информацията срещу вас или да започне да ви завижда.
Според психолозите повечето служители внимават с коментарите си по адрес на колеги или на шефа, Защото си дават сметка, че има риск мнението им да бъде „донесено“ до този, когото са одумвали. Далеч по-небрежни са, когато говорят за себе си. Причината за това е, че по природата хората са в някаква степен егоцентрици, обичат да предизвикват внимание, да се похвалят, за да блеснат, или да се оплачат, за да спечелят съчувствие. Колкото и много работа да има в офиса, все остават някакви часове или минути за общуване с колегите, в които аз-ът може да надделее.
Има лични неща, които не е добре да разкривате, защото ще попречат на отношенията ви с колегите и на кариерата ви, съветват специалистите.
1. Колко пари имате. Глупаво да споделяте каква е заплатата и бонусите, които получавате във фирмата. Това е най-прекият начин да си навлечете неприятели, които смятат, че заслужават повече от вас. Или обратното – някой да започне да ви гледа отвисоко, защото не сте успели да заслужите/спазарите повече пари.
Напълно ненужно е да разправяте и какви са доходите ви извън заплатата. Тези приказки са много опасни, независимо дали става дума за много или за малко. Ако са много, ще изглежда, че се хвалите, и колегите ще ви намразят, без да им пука, че печелите примерно от наеми, защото дядо ви е купил имоти. Ако са малко, ще изглежда, че се оплаквате, а никой не обича да го натоварват с проблеми.
2. Политическите си убеждения. За работата в повечето компании няма особено значение леви или десни идеи изповядате, Цецка Цачева, ген. Радев, Трайчо Трайков или Ивайло Калфин харесвате за президент. Това са си ваши пристрастия, но ако някой от колегите ви е от друга „боя“, може да влезете в съвсем излишен спор. Вие не сте партийни функционери, така че нито ваша, нито негова задача е да променя чужди възгледи и да привлича симпатизанти. Пък и в България не е много на почит максимата, че демократът се познава по това дали уважава правото на другите да имат различно мнение.
Освен всичко друго има риск и да се окажете примерно „червено“ малцинство в „син“ екип или обратното. Вашите пристрастия пак няма да имат никакво значение за пряката работа, но в известна степен ще ви отделят от мнозинството.
Мъдро е да внимавате и с актуални теми, по които общественото мнение не е еднозначно. Около въпросите за бежанците, гейовете или легализирането на леката дрога може да се за-вихри даже по-ожесточен спор, отколкото за ГЕРБ или Реформаторите.
3. Истории от миналото. Много е приятно да си припомните купоните, които правехте като студенти с тридневно пиене. Или как преписвахте на изпит. Или че на 16 избягахте, защото родителите не ви пускаха на море с приятели. Смешни младежки прегрешения. Обаче колегите ви могат да си помислят, че не сте се променили – и днес сте склонни на авантюри. Особено ако са недоброжелателни, нищо чудно да използват в някакъв момент получената информация срещу вас. Било за заядлива реплика (“ По тая тема сигурно си преписвал в университета“), било за да си направят по-съществени изводи за вашия характер или типично поведение.
И за какво все пак да си говорите с колегите, докато заедно пиете кафе? Няма ли да изглеждате високомерни и недостъпни, ако не споделяте нищо за себе си? Ами това е въпрос на интелигентност – да намерите точно за какво да си бъбрите, без да допускате в личното си пространство хора, с които делите само служебни ангажименти, пише „Всичко за семейството“. Англичаните са го измисли – за да няма неловко мълчание, подхващат разговор за времето.
Add comment