Пуйката е американска птица, опитомена още от ацтеките
Woman with roast turkey
За тях тя не е била всекидневна храна, приготвяли я само за специални случаи, тъй като я смятали за олицетворение на божествата.
На границата на 15-16 в. мореплавателите пренесли пуйката от Новия свят в Европа. В началото я нарекли индийски паун, защото били убедени, че Колумб е достигнал Индия, а не Америка. Европейците били толкова впечатлени от външния вид на птицата, че я дарявали на кралете, които пък я пускали в градините си и й се възхищавали. Дълго време тя си оставала голяма рядкост на Стария континент.
Известно е, че испанският крал Фердинанд през 1511 г. заповядал да товарят на всеки кораб, който се отправял от Новия свят към Севиля, по 10 птици. Независимо от това към средата на 16 в. пуйката все още била рядък деликатес в Европа и се оценявала като златото. По тази причина през следващите столетия тя се превърнала в ценно лакомство, с което богаташите украсявали най-вече коледните си трапези. Чак през 19 в. пуйката вече била по-достъпна и се превърнала в традиционно ястие, предимно коледно в Европа, а в САЩ – задължително за Деня на благодарността.
По вкусови качества пуешкото се нарежда между пилешкото и телешкото, по-вкусно е от пилешко и също така лесно се усвоява като телешкото. Превъзхожда значително телешкото и свинското по съдържание на натрий, затова може да се готви с много по-малко сол. Използва се в диетичното хранене, а също и в различни колбаси.
Пуйката се готви на части или цяла, класиката е печената пълнена птица. Вариантите за пълнежа в кухните на различните народи са много – от леки плодови пълнежи, през сладки, от мед и орехи или кестени, до плънки от ориз, булгур и дреболии. Единственото правило, което спазват всички кулинари, е плънката да се приготви предварително до готовност или поне до полуготовност.
Leave a reply