Настроили сте се за почивка, съгласували сте с останалите членове на семейството кога е удобно за всички да забегнете я на море, я на планина
Но под предлог, че сте нужни на работното място, шефът отказва да ви подпише молбата. А сте я подали по надлежния законов ред – най-малко 14 дни преди излизането в отпуска.
Как да постъпите в такъв случай? Правата ви са уредени в Кодекса на труда. Там изрично е записано, че всеки служител на трудов договор, натрупал най-малко 8 месеца стаж, без значение на колко работни места, има право на най-малко 20 работни дни платен отпуск. Допълнителни дни се полагат според условията на труд – примерно ненормирано работно време.
След като миналата година отпадна задължението да има готови графици за оптуски още в началото на годината, сега условието е само да спазите въпросните две седмици предупреждение. Според кодекса платеният годишен отпуск се ползва наведнъж или на части, като законът не определя колко пъти.
Законът е едно, действителността и работната етика са съвсем друга бира. Добрият началник трябва отдавна да е обсъдил с подчинените си и да е направил график за отпуски. В много компании това е задължително по вътрешните правила. Но и да не е, а и шефът да е лош мениджър, не е коректно да си градите собствени планове и 14 дни предварително да метнете молбата. Тогава рискът да се изпокарате и с колегите е голям, защото може да се окаже, че всички искате отпуск по едно и също време. Има компании, които точно така постъпват – спират работа за две седмици.
Ако вашата не е от тях, а шефът не се сеща, вие поемете инициативата и изиграйте ролята на някогашния профпредседател (превод за по-младите – шеф на синдикалната организация). Предложете на колегите да се разберете помежду си и да дадете на началника график за отпуските. Разумната договореност ще го зарадва и няма да има проблеми.
Ако все пак шефът ви откаже отпуска, макар че формално няма право, най- добре е да опитате да постигнете компромис.
Конфронтацията няма да е от полза, щом вие сте подчиненият. Първо разберете каква е причината да не ви пуска. Вероятно е достатъчно сериозна и трябва да се радвате, че фирмата не може без вас.
Обсъдете варианти. Примерно само една седмица вместо исканите две. Психолозите твърдят, че пълноценната отмора се усеща след 14 нощи спокоен сън, без да те буди будилник, но все пак може да опитате да презаредите за седмица.
Естествено, най-безболезнено ще мине, ако пренаредите графика си. Внимавайте обаче запазването на служебните отношения да не е за сметка на семейните. Решение е партньорът да отиде сам на почивка (или с децата). Вероятно не е обичайно да се делите, но тя/той би трябвало да разбере защо се налага. Във всеки случай ще е по-добре партньорът да направи компромис, отколкото да обяснявате на шефа нещо от сорта „Моля, пуснете ме в отпуска, защото моят/ моята ще ме зареже“.
Изиграйте правилно картите си пред началника. Като се съгласите да отложите отпуската, намекнете, че очаквате това да бъде оценено. Сиреч, проявена лоялност да се вземе предвид при бъдещо повишение или раздаване на бонусите.
Ако ви се струва, че шефът ще направи спънки въпреки графика заради нови обстоятелства във фирмата, започнете преговорите добре подковани. Направете си списък на всички задачи, които ще свършите предварително. И започнете да работите по него навреме. Няма нищо по-компрометиращо от некачествено свършена работа, която сте разменили срещу подпис на молбата за отпуска. Не обещавайте нищо, което след това няма да изпълните.
Договорете се с колеги, които ще поемат текущите ви задължения по време на отсъствието ви и ги въведете в задачите. Това е от съществена важност, когато контактувате с клиенти и партньори. Тях предупредете към кого да се обръщат по време на отсъствието ви.
Не предлагайте да работите по време на почивката. Нито едното, нито другото ще е свършено като хората. Няма да си отпочинете, нямате и гаранция, че ще сте прецизни при изпълнение на задълженията си.
Само в крайни случаи търсете правата си по законов път. Например ако сте решили да напуснете работното си място. Или ако отпуската ви трябва не за почивка, а за неотложни лични дела. Тогава потърсете съдействие от Инспекцията по труда, коректно обяснете в жалба какъв е случаят. Тя е със свободен текст. Но бъдете подготвени подобен акт да ви сложи на мерника на шефа.
В същото време не се отказвайте да търсите правата си и в съда, ако няма друг начин да ги получите, пише „Всичко за семейството“. Българите сме склонни да мрънкаме и да се оплакваме, но не където трябва.
Leave a reply