И от ресторанта май ще ме уволнят – не съм изглеждала мотивирана
Аз съм от поколението, на което родителите казваха: „Учи, да не работиш!“ И аз съответно учих, ама много. Честно казано не да не работя, а да направя кариера. В представите си за бъдещето се виждах като началник на голям завод, или още по-добре като посланик в някоя далечна държава. Освен перфектен английски, научих още френски, немски и испански. После ме приеха международни отношения, завърших с много добър успех и … разбрах, че всичко това е безсмислено.
В момента работя като сервитьорка, а вчера собственикът на ресторанта, където сервирам, ме извика и ми каза, че не съм му се виждала достатъчно мотивирана и, че ако не се стегна, ще се разделяме.
Просто се оказа, че такиви като мен с образование и езици никой не ги търси. Преводите се правят или от незавършили нищо, но пък готови да приемат каквото и да е заплащане младежи, които подбиват труда и го правят на практика безсмислен. С дипломата си за международни отношения пък не мога да направя нищо. Кандидатствах на няколко места, приеха ми документите много вежливо и дотук. После, разбира се, винаги конкурсите се печелеха от други1 които нямаха и половината от моята квалификация, а просто са нечии… нали знаете как стават нещата у нас?
А сега се оказа, че и за сервитьорка не ставам.
Милена Костова, София
Leave a reply