И двамата не спират да викат по мене и вече не издържам
И двамата не спират да викат по мене и вече не издържам
С нетърпение чакам да навърша пълнолетие, за са напусна дома си.
Тук вече е истински ад и едва ли някой на мое място би издържал. Родителите ми са разведени от десетилетие, а майка ми от осем години живее на семейни начала с друг мъж.
И двамата нехаят за мен. Хайде, за пастрока ми разбирам, но майка ми…
Тя до такава степен е обсебена от него и от старанието си да му угоди, че не осъзнава, че превръща дома ни в адско място, в което няма живот за мен.
Най-страшното е, че отношението на майка ми много се промени. Тя вече не е онази мила жена, а е изпълнена със злоба към мен.
Всеки път щом се прибере ме гледа така, сякаш им преча.
За пастрока си да не говоря. Той е просто ужасен – иска да сме мили с него, а той се държи с нас като с отрепки.
Щом влезе у дома, трябва да го поздравяваме. Само дето още не е поискал да му стоим мирно и да му козируваме.
Не спира да тормози и майка ми, но тя не иска да чуе и дума да го зареже.
И двамата не спират да викат по мене и вече не издържам. Чакам с нетърпение момента, в който ще завърша училище и ще навърша пълнолетие, за да напусна дома си.
Leave a reply