Наближаващият празник ми причинява огромна болка
Наближаващият празник ми причинява огромна болка
Може би ще се изненадате на признанието ми, че мразя Великден!
Мразя не само Великден, а и празниците като цяло.
Едва на 20 години съм, а вече съм кръгъл сирак. Изгубих баща си на връх Великден преди десет години.
От тогава сърцето ми се къса от болка, щом наближи този празник.
Бях щастлива не само на Великден, а във всеки един ден, в който семейството ми беше цяло и здраво. В един момент обаче явно съдбата реши, че сме прекалено щастлива и ни поднесе огромна горчилка. Всяка вечер лягам с болката от липсата на родителите си, а сутрин ставам с мъка по тях.
Мама вече не е между живите от три години. От тогава насам, сякаш животът ми спря, часовникът вече не се движи за мен. Неслучайно хората са казали, че когато изгубиш единия си родител губиш едното си крило, но другият е като патерица, която ти помага да продължиш напред.
Когато изгубиш и другият си родител, оставаш като пълен инвалид.
Кажете ми как след толкова много болка да посрещна Великден без болка. Това е невъзможно.
Когато вървя по улицата и чуя някое дете да изрече „Мамо” или „Тате”, сърцето ми се разкъсва от болка, защото аз никога повече няма да изпитам щастието да изрека тези думи.
Боли ме, когато гледам как някои деца се отнасят пренебрежително към родителите си, без да осъзнават, че утре може да ги изгубят и тогава много ще съжаляват, но вече ще е твърде късно да поправят грешката си.
Add comment