Не понасят болка и вечно трябва някой да ги утешава
Да си го кажем направо – мъжете наистина са по-слабия пол. При криза рухват първо те. Не понасят болка. И вечно трябва да има някой, който да ги утешава. Ако не са приятелите им в кръчмата, то ще е майка им, за която винаги ще са нейните бебета.
Защо пиша това ли?! Защото съм бясна. Бясна съм от поведението на съпруга си, който не знае какво иска и само се оплаква. Има хубава работа и то добре платена. Живеем в собствено жилищец. Но дали той е благодарен и щастлив?! Не! При най-малкия проблем рухва и очаква да го утешавам, без дори да се замисли, че може и на мен в този момент да ми е тежко и също да имам нужда от подкрепа. Трябва да внимавам за състоянията му, да гадая дали случайно не се е депресирал от това, че шефът му го е погледнал накриво и не е оценил проекта, който е предал.
Но аз също съм слаба, също имам нужда от помощ. Честно казано има моменти, в които си казвам, че ще се справя по-добре сама. Защото така или иначе последните месеци ми се налага да правя всичко сама. Липсва ми усещането, че съм жена. Някой да застане зад гърба ми и да каже – спокойно, всичко ще е наред. А не както досега ми се налага да правя със съпруга си. Не, той не е лош човек. Някоя жена, която е пребивана от мъжа си, сигурно би ме упрекнала, че не знам какво искам. Дори не съм и феминистка. Но понякога нещата трябва да си застанат на мястото. И ако наистина в едно семейство ролите ще са разределени така, че да тегля аз повече и върху мен да пада напрежението, по-добре да съм сама. Защото мъжете наистина са по-слабият пол. Просто не си го признават!
Нора Стефанова, 38 г., София
Leave a reply