Животът ми сякаш е наред, а аз не мога да спра да плача
Ще опитам да споделя това, което ми се случва напоследък. Когато опитам да разкажа на приятели, те ме успокяват, че всичко ми е наред, а аз се измъчвам. Дано да ме разбере някой тук.
От няколко месеца чувствам необяснима тъга. Казвам необяснима, защото уж всичко ми е наред, но не мога да се зарадвам на нищо около себе си. Събуждам се и не се радвам. Ставам, обличам се, върша си всички задължения машинално, отивам на работа, прибирам се вкъщи и така в кръг.
Уж няма причина да се чувствам така. Имам прекрасна дъщеричка, вече ходи на градина, преди година започнах отново работа, колегите ми са супер – разбирам се с тях, нямаме интриги, дори и шефовете ме харесват. Мъжът ми е добър, не изневерява. Изплащаме апартамент. Затова и няма на кого да се оплача. Преди в почивните дни излизах с приятели, а сега дори и това не искам. Ако имаше някой да ме остави, бих стояла така с часове на едно място, непрекъснато съм тъжна. Имам чувството, че животът ми си отива между пръстите и аз нищо не правя, за да спра това. Че ще минат много бързо годините и вече ще съм към края, а няма да съм изпитала нищо.
Мъжът ми в началото ме разбираше, но напоследък започна да се дразни. Затова свикнах да се крия от него, когато плача. Приятелка ми даде контактите на добър психолог. Отидох много обнадеждена, но той дори не ме изслуша, само каза, че съм в депресия и ми предписа хапчета. Опитах да ги взимам, но от тях се чувствам като парцал, непрекъснато ми се спи, дори и реакциите ми са забавени. А работата ми е отговорна и не мога да си позволя да съм такава. Пък и дори заради малката ми дъщеря, която изисква цялото ми внимание, когато се прибера.
Цялата тази промяна започна изведнъж, четох в интернет, че може да имам направена магия. В нашето семейство сме вярващи християни, но напоследък и тази мисъл ми минава през главата. Чувствам се отчаяна, моля ви, помогнете ми!
Анелия, 31 години, Бургас
Add comment