Стигнах до такова положение, че сутрин не намирам основателна причина, поради която да стана от леглото
Стигнах до такова положение, че сутрин не намирам основателна причина, поради която да стана от леглото
Изпаднал съм в огромна черна дупка, от която не виждам изход.
В тази дупка се намирам вече от няколко месеца насам и нямам представа какво трябва да направя, за да се измъкна.
На 37 години съм, а изведнъж изгубих интерес към всичко. Предполага се, че на тази възраст човек е зрял и не би трябвало да изпада в черна дупка и да се намира в такова безпомощно състояние, в каквото съм аз.
Дори стигнах до там, че напуснах добре платената си работа. Не ме разбирайте погрешно, не си търся нова работа. Парите не са това, от което се нуждая. Макар, че не съм спирал да излизам с приятели, не усещам да се забавлявам, както преди.
Единственото, което правя, когато излезем с приятели е да стоя като статуя и да слушам майтапите им.
Стигнах до такова положение, че сутрин не намирам основателна причина, поради която да стана от леглото.
От доста време живея с приятелката си и чувствата ни сякаш отдавна вече ги няма.
Имам усещането, че и двамата изпитваме страх да не останем сами. Раздялата ни като че ли е неизбежна предвид, че нямаме общи възгледи и интереси. Едва ли тази агония ще продължи още дълго, но се чудя кой ли ще направи първата крачка към раздялата.
Вероятно няма да съм аз, тъй като само при мисълта каква болка ще й причиня, ме побиват тръпки.
Надявам се, че все някога ще изляза от тази черна дупка, но въпросът е кога ще стане това.
Add comment