Сега се чувствам много по-спокойна, но мисълта, че оставих рожбата си без баща не ми дава мира
Сега се чувствам много по-спокойна
Оставих рожбата си без баща и това е един от най-големите ми грехове.
Това ме съсипва и не ми дава мира. Аз съм едва на 21 години и вече съм майка на прекрасно едногодишно момиченце. Преди време двамата с баща й се разделихме.
Причина за раздялата станаха множеството скандали, които разпалваше всеки ден заради неоправданата си ревност и недоверие.
Освен това не бих искала момиченцето ми да има баща, който непрестанно я пренебрегва. Сега се чувствам много по-спокойна, но мисълта, че оставих рожбата си без баща не ми дава мира.
Преди да се разделя с любовта на живота си постоянно бях кисела, раздразнителна, нервна и мълчалива.
За щастие родителите ми застанаха зад моето решение и ме подкрепиха. Един от най-близките ми приятели също ми оказва огромна подкрепа и именно тук се корени и другият ми проблем – започвам да изпитвам по-различни чувства към него.
До неотдавна гледах на него само като на приятел, но сега нещата са много по-различни.
Наясно съм, че моментът не е подходящ за нова любов, но не мога да заповядам на сърцето си да спре да бие лудо всеки път, щом го видя.
Другият проблем, който стои помежду ни е, че той е по-малък от мен с 2 години.
Ситуацията, в която се намирам ми се струва доста сложна и не зная какво да правя.
Add comment